Хари Потър и огненият бокал

Само че как можех да се добера до Хари Потър? Защото него го закрилят така добре, както и сам не подозира. Пазят го защити, създадени от Дъмбълдор много отдавна — още когато му бе вменено да отговаря за бъдещето на момчето. Тогава Дъмбълдор задейства древни магически сили, които осигуряват тази закрила, докато то е под грижите на свои роднини. Дори аз не можех да го достигна там… Но ето че дойде онзи финален мач на Световното първенство по куидич… Помислих си, че там, далеч от роднините си и от Дъмбълдор, Хари може да се окаже по-слабо защитен. Но все още не бях достатъчно могъщ, за да се опитам да го отвлека под носа на толкова много чиновници от министерството. А след мача момчето щеше да се върне в „Хогуортс“ и от сутрин до вечер да бъде пак под погледа на онзи гърбонос мъгълофил. Как можех да се добера до него?

Ами… като си послужа със сведенията, получени от Бърта Джоркинс, разбира се. Като използвам своя предан слуга в „Хогуортс“, за да попадне името на Хари Потър в Огнения бокал. После да стане така, че той да спечели турнира… да докосне пръв Тримагическата купа, която моят слуга вече ще е превърнал в летекод. Така момчето щеше да се озове тук, далеч от помощта и закрилата на Дъмбълдор, в моите нетърпеливи ръце. И ето го пред вас… момчето, за което всички смятахте, че ме е победило.

Волдемор бавно пристъпи напред, обърна се към Хари и вдигна пръчката си:

— Круцио!

Болката, която Хари изпита, не можеше да се сравни с нищо, преживяно до този момент. И най-дребните му костици горяха в адски огън, главата му сякаш се разцепваше по дължината на белега, очите му се въртяха лудо… Той се молеше всичко да свърши по-скоро… да загуби съзнание… да умре…