Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Отново писъци на болка от пръчката на Волдемор, после от върха й пак се подаде нещо… плътната сянка на друга глава, последвана веднага от ръце и рамене… Един старец, когото Хари веднъж бе видял насън, се измъкна от пръчката точно както бе направил призрачният Седрик. Новият призрак или сянка, или каквото и да беше това, изскочи и подпирайки се на бастун, се нареди до Седрик, като огледа с лека изненада и Хари, и Волдемор, и златистия купол, и свързаните пръчки…
— Излиза, че бил истински магьосник… — рече старецът, вперил очи във Волдемор. — Той ме уби, тоя същия… не му се давай, момче… не го изпускай…
Ала вече се показваше и трета глава… сива като опушена статуя… този път на жена… Докато се мъчеше с всички сили да удържа с две ръце своята пръчка, Хари видя как сянката най-напред падна на земята, после се изправи като останалите и се ококори…
Сянката на Бърта Джоркинс огледа схватката с почуда.
— Не го изпускай! — викна тя и гласът й отекна някъде отдалеч, като този на Седрик. — Не му се давай, Хари! Дръж се! Не пускай!
Трите тъмни сенки започнаха да обикалят от вътрешната страна на купола, докато смъртожадните кръжаха от външната… Като минаваха покрай дуелиращите се, жертвите на Волдемор шепнеха окуражителни думи на Хари, а на Волдемор съскаха нещо, което Хари не можеше да чуе.
Но ето че от пръчката на Волдемор се подаде още една глава… и още щом я зърна, Хари разбра кой ще излезе… Знаеше, сякаш я бе очаквал още откакто Седрик се появи от пръчката… Знаеше, защото цялата вечер бе мислил най-много за жената, която сега излизаше…
Сивкавата сянка на млада жена с дълги коси падна на земята като Бърта преди нея, изправи се и погледна към Хари, който с разтреперани от вълнение ръце гледаше призрачното лице на майка си.
— И баща ти идва… — тихо му рече тя. — Иска да те види… всичко ще е наред… дръж се…
И той наистина дойде… първо главата му, после тялото… висок и с непокорна коса като на Хари, димният призрак на Джеймс Потър изскочи от края на пръчката на Волдемор, падна на земята и веднага се изправи като жена си. Той се приближи до Хари, без да отмества поглед от него, и заговори със същия далечен като ехо глас, само че по-тихо, за да не го чуе Волдемор, чието лице съвсем се бе разкривило от страх при вида на обикалящите наоколо негови жертви…
— Когато тази връзка се скъса, ние ще останем още няколко мига… за да ти дадем време… трябва да стигнеш до летекода, той ще те отнесе в „Хогуортс“… Разбра ли ме, Хари?
— Да… — задъхваше се Хари и се бореше с всички сили да задържи пръчката, която се хлъзгаше и се изплъзваше от ръцете му.
— Хари… — зашепна сега и сянката на Седрик, — …вземи тялото ми със себе си, чу ли? Занеси тялото ми на моите родители…
— Ще го направя — отвърна Хари, изпънал жили да задържи пръчката.
— Направи го! — прошепна гласът на баща му. — Бъди готов да тичаш… Сега…
— СЕГА! — викна Хари, защото усети, че няма да може да издържи и миг повече…
Дръпна нагоре пръчката си с върховни усилия. Златистата нишка се прекъсна, клетката от светлина изчезна, песента на феникса заглъхна… Но призрачните фигури на жертвите не се изгубиха веднага — те обградиха Волдемор, за да скрият Хари от погледа му…
И Хари хукна, както не бе тичал никога досега. Събори по пътя си двама стъписани слуги на Волдемор, криволичеше между надгробните плочи, усещайки как заклинанията им го преследват и се разбиват в камъните… прескачаше гробове, снишаваше се ту наляво, ту надясно и се изплъзваше от проклятията, устремен към тялото на Седрик… без да усеща болката в крака си, напрегнал сетни сили да направи каквото трябва…
— Зашеметете го! — изрева Волдемор.
На около три метра от тялото на Седрик Хари залегна зад един мраморен ангел, за да се скрие от камшиците червена светлина, и видя как върхът на едното ангелско крило се счупи, когато го достигна проклятието. Стиснал още по-здраво пръчката си, той излезе от прикритието на ангела и затича…
— Импедимента! — изкрещя Хари, насочил през рамо пръчката си към преследващите го слуги на Волдемор.
По глухия вик зад гърба си той предположи, че е успял да спре поне един от тях, но нямаше време да се обърне да види… Прескочи купата и пак залегна, щом чу да се изричат нови проклятия, насочени към него… Безброй струи светлина префучаха над главата му, но той се просна на земята и се протегна да хване ръката на Седрик…