Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Пак настъпи тишина. Нищо не промръдваше, дори листата на тисовото дърво. Смъртожадните бяха застинали по местата си, святкащите изпод маските им очи се местеха от Волдемор към Хари.
— Слугата умря, щом напуснах тялото му, и аз останах по-слаб и отпреди — продължи Волдемор. — Тогава се върнах в своето далечно скривалище и ще ви призная, че ме обзеха съмнения дали изобщо някога ще успея да си възвърна силите… Да, това бе може би най-мрачният ми час… Не можех да се надявам, че ще попадна на друг магьосник, в когото да се вселя… а и престанах да се надявам, че някой от моите предишни поддръжници се интересува какво е станало с мен…
Един-двама от магьосниците в кръга се размърдаха гузно, ала Волдемор се направи, че не забелязва.
— И тогава, преди по-малко от година, когато почти бях изгубил всякаква надежда, то се случи… Един слуга се върна при мен. Опаш се престорил на мъртъв, за да избегне възмездието, но бил разкрит от онези, които някога смятал за свои приятели. Решил да се върне при своя господар. Тръгнал да ме търси в онази страна, където слуховете твърдели, че се крия… Помагали му, естествено, плъховете, които срещал по пътя си. Той е странно привързан към плъховете, нали така, Опаш? Гнусните малки приятели му разказвали за едно място вдън албанските гори, където не смеели да припарят и където дребните животни намирали смъртта си от някаква черна сянка, която се вселявала в тях…
Но пътуването му към мен съвсем не минало безпрепятствено, нали, Опаш? Защото вече до самия край на гората, където се надявал да ме намери, почувствал глад и много непредвидливо се отбил в една странноприемница да се нахрани… А там за беда се срещнал с някоя си Бърта Джоркинс, служителка от Министерството на магията. Сега ще разберете как самата съдба помага на Лорд Волдемор. Там е можел да настъпи краят за Опаш, а заедно с него да изчезне и последната ми надежда да се въздигна. Но той, проявявайки находчивост, каквато никога не бих очаквал от него, склонил Бърта Джоркинс да излязат на нощна разходка. После я надвил… и ми я доведе.
И така, Бърта Джоркинс, която можеше да разруши всичко, се оказа истински дар от съдбата, за какъвто не съм и мечтал, защото… след известно убеждаване… се превърна в същинска мина за сведения. От нея узнах, че в „Хогуортс“ тази година щял да се проведе Тримагически турнир. Тя ми каза, че познавала един предан мой слуга, който изразил готовност да ми помогне, стига да се свържа с него. Каза ми още много неща… но средствата, с които си послужих да отменя направената й наскоро магия за забрава, бяха извънредно силни и след като изтръгнах всички полезни сведения от нея, умът и тялото й бяха вече непоправимо накърнени. Тя бе изпълнила предназначението си. Не можех да се вселя в Бърта и се отървах от нея.
Волдемор се засмя с отвратителната си усмивка, а червените му очи гледаха безучастно и безмилостно.
— Тялото на Опаш не беше подходящо за обитаване, защото всички го мислеха за мъртъв и щеше да привлече вниманието, ако се появи. Той обаче бе годният за работа слуга, който ми бе нужен, и колкото и да е бездарен като магьосник, бе в състояние да изпълнява разпорежданията ми. Само така можех да се върна към едно недоразвито и хилаво, но все пак мое собствено тяло, което да обитавам, докато събера основните съставки за истинското си въздигане. Така че с едно-две от моите открития и с малко помощ от моята мила Наджини (и червените очи на Волдемор се спряха върху постоянно обикалящата змия)… с отвара, получена от кръвта на еднорог, и змийската отрова, изцедена от Наджини… скоро добих почти човешки вид и бях достатъчно издръжлив, за да мога да пътувам.
Нямах никаква надежда да се сдобия с философския камък, защото бях сигурен, че Дъмбълдор се е погрижил той да бъде унищожен. Но преди да се устремя към безсмъртието, трябваше отново да поживея като простосмъртен. Прицелих се по-ниско… Реших да се примиря отново с предишното си тяло и с някогашната си сила.
Но знаех, че за да го постигна… с онази стара черна магия, дето ме въздигна за нов живот тази нощ… ще ми трябват три мощни съставки. Едната вече ми беше подръка, нали, Опаш? Плът, дарена от слуга… Кост от баща ми, естествено, можех да взема само тук, където той е погребан. Ала кръв от врага… Опаш предлагаше да използвам който и да е магьосник, тъй като мнозина ме мразят… Но аз знаех точно кой ми трябва, за да се върна към живота по-силен, отколкото преди да бъда сразен. Исках кръв от Хари Потър. Исках кръвта на онзи, който ме бе лишил от силата ми преди тринайсет години, и така щеше да се прелее и в моите вени несломимата защита, придобита от майка му.