Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Айла често се улавяше, че сравнява общественото устройство на Клана с това на Мамутоите и започна да се добира до този принцип, докато разсъждаваше за различните стилове на ръководство на Брун и на водача и водачката на Лъвския бивак. Забеляза, че Талут върна Говорещия жезъл на обичайното му място и си спомни, че при пристигането си в бивака на Мамутоите си бе помислила, че Брун е по-добър водач от Талут. Брун просто вземаше решение и останалите изпълняваха заповедта му, независимо дали тя им харесваше, или не. Малцина биха се замислили дали решението им се нрави, или не. На Брун никога не му се налагаше да спори или да вика. Достатъчно беше да хвърли един остър поглед или да издаде рязка команда, за да въдвори моментален ред. В началото на Айла и се струваше, че Талут не може да управлява шумните, свадливи хора и че те не изпитват никакво уважение към него.
Но сега вече не беше толкова убедена в това. Струваше и се, че е по-трудно да си водач на група хора, които смятат, че всеки, мъж или жена, има право да се изказва и да бъде изслушван. Продължаваше да мисли, че Брун бе добър водач на своето общество, но се чудеше дали би могъл да предвожда всичките тези хора, които така свободно изразяваха мненията си. Можеше да стане много шумно, дори непоносимо, когато всеки имаше свое мнение и не се колебаеше да го огласи, но Талут никога не позволяваше да бъдат преминати определени граници. Макар да беше достатъчно силен, за да наложи волята си, той бе предпочел да управлява чрез консенсус и съгласие. За опора му служеха някои санкции и вярвания, разполагаше и с методи за привличане и задържане на вниманието, но за да убеждаваш без да принуждаваш, бе нужна сила от друг тип. Талут печелеше уважение, като сам оказваше уважение.
Докато вървеше към групичка хора скупчени край готварското огнище, тя се огледа, търсейки вълчето. Направи го несъзнателно и като не го откри, предположи, че се е скрило някъде по време на бъркотията.
— …Фребек определено постигна своето — казваше Торнек — благодарение на Тюли и Барзек.
— Аз съм доволна, заради Фрали — каза Трони, успокоена, че Огнището на Северния елен няма да бъде заличено или стеснено. — Надявам са само, че поне за известно време Фребек ще се укроти. Този път наистина предизвика голяма свада.
— Никак не ми харесват такива големи свади — намеси се Айла, спомняйки си, че кавгата бе започнала по повод оплакването на Фребек, че нейните животни разполагат с повече площ, отколкото той.
— Не се тревожи за това — каза Ранек. — Зимата беше много дълга. Всяка година по това време се случва нещо подобно. Това е едно малко отклонение от ежедневния живот, за да се предизвика известно вълнение.
— Съвсем не беше нужно да вдига толкова много шум, за да получи допълнителна площ — каза Диджи. — Чух как майка и Барзек обсъждат този въпрос много преди той да го повдигне. Възнамеряваха да предоставят територия на Огнището на Жерава като подарък за бебето на Фрали. Фребек просто трябваше да помоли.
— Ето, затова Тюли е такава добра водачка — рече Трони. — Тя мисли за тези неща.
— Добра е, а и Талут си го бива — съгласи се Айла.
— Да, и той е добър — усмихна се Диджи. — Затова продължава да бъде водач. Никой не може да се задържи водач задълго, ако не си извоюва уважението на своя народ. Мисля, че Бранаг ще бъде също толкова добър. Той научи много от Талут.
Топлите чувства между Диджи и брата на нейната майка надхвърляха формалната връзка между племенница и вуйчо и, заедно със статуса и наследството от майка и, гарантираха на младата жена високопоставено положение сред Мамутоите.
— А кой би станал водач на мястото на Талут, ако той не беше уважаван? — попита Айла. — И как?
— Ами… ъ-ъ… — понечи да обясни Диджи.
После младите се обърнаха към Мамут, за да даде отговор на въпроса на Айла.
— Ако става въпрос за предишните стари водачи, които предават водачеството на свой по-млад брат или сестра, които са били избрани — обикновено това са роднини — има период на обучение, после следва церемония, сетне по-възрастните водачи стават съветници — обясни шаманът и учителят.
— Да. Така направи и Брун. Когато беше млад, той уважаваше стария Зуг и следваше съветите му, а когато стана по възрастен, предаде водачеството на Брод, сина на своята стопанка. Но какво става, когато бивакът престане да уважава водача? Ако той е млад? — попита Айла, силно заинтригувана.