Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Нинив се замисли дали да не я цапне по носа; не й трябваше сайдар, и юмрукът щеше да й свърши работа.
— Гарения — каза рязко Беровин. — Извини се! Никого не задържаме против волята му, и ти го знаеш много добре. Извини се веднага!
И чудо на чудесата — жената, която щеше да стои почти на върха, ако беше Айез Седай, погледна накриво жената, която щеше да е почти на дъното, и цялата се изчерви.
— Моля ви за прошка — измърмори Гарения и сведе глава пред Нинив. — Понякога ме хващат нервите и говоря неща, каквито нямам право. Най-покорно ви моля за прошка.
Отново погледна накриво към Беровин, която й кимна, и въздъхна облекчено.
Докато Нинив продължаваше да зяпа, щитовете се освободиха, двете бяха избутани на улицата и вратата се затръшна зад гърба им.
ГЛАВА 24
Родството
Реане гледаше през прозореца как двете странни момичета се отдалечават. „Невероятно“ — помисли си тя. Беше се върнала в стаята за срещи веднага щом ги изведоха. Още не знаеше какво да реши за тях, а настоятелните им твърдения пред лицето на здравия разум бяха само една от причините за объркването й.
— Те не се потяха — прошепна Беровин до рамото й.
— Нима? — Щеше да уреди вестта за тях да стигне в Тарасинския палат само за час, ако не им беше дала думата си. И ако не съществуваше рискът. Страхът заклокочи в корема й, същата паника, която я бе обзела след едно от преминаванията й през сребърните арки, когато се подложи на изпитанията за Посветена. И както винаги, когато този страх се размърдаше, тя се стегна и го овладя. Всъщност дори не осъзнаваше, че страхът да не побегне с писъци отдавна е потиснал всяка възможност наистина да го направи. Молеше се дано тези момичета да проявят малко разум и да се откажат от това безумие. Молеше се, ако не го направят, поне да ги хванат някъде далече от Ебу Дар и или да си мълчат, или да не им повярват. Предпазни мерки трябваше да се вземат, гаранции за сигурност, каквито не бяха използвани от години. Въпреки че Айез Седай бяха почти всемогъщи и всичко това едва ли щеше да помогне. Това тя го знаеше много добре.
— Старша, възможно ли е по-голямата от двете наистина да е… Защото ние преляхме и…
Беровин замлъкна отчаяно, но Реане не виждаше необходимост да го обмисля, дори ако по-младото момиче се оставеше настрана. Защо някоя Айез Седай ще вземе да се представя за по-низша? Много по-низша. Освен това всяка истинска Айез Седай щеше да ги постави на колене и да я молят за милост, а не да стърчи така покорно.
— Не сме преливали пред Айез Седай — каза тя твърдо. — Не сме нарушили никое правило. — Тези правила се отнасяха за нея така, както и за всички останали: най-първото гласеше, че всички са едно цяло, дори онези, които временно стоят по-горе от останалите, и как можеше да е другояче, след като онези, които са отгоре, рано или късно щяха да отстъпят и да слязат долу? Само в движение, с размествания и промени можеха да останат скрити.
— Но някои слухове наистина споменават, че някакво момиче е избрано за Амирлин, старша. И тя знаеше…
— Бунтовнички. — В тази дума Реане вложи цялото яростно неверие, което изпитваше. Как някоя изобщо можеше да се осмели да се опълчи срещу Бялата кула! Едва ли беше странно, че към такава можеха да се прилепят най-невероятни приказки.
— Ами онова за Логаин и Червената Аджа? — попита настойчиво Гарения и Реане я изгледа сурово. Жената си беше сипала втора чаша чай и сега отпиваше предизвикателно от нея.
— Каквато и да е истината, Гарения, мястото ни е такова, че нямаме никакво право да обсъждаме деянията на Айез Седай. — Реале стисна устни. Това трудно можеше да се сравни с чувството, което изпитваше към бунтовничките, но наистина — как можеха Айез Седай да направят такова нещо?
Салдейката обаче кротко наведе глава — а може би и за да скрие нацупените си устни. Реане въздъхна. Тя самата отдавна се бе отказала от мечтите си за Зелената Аджа, но имаше и такива като Беровин, които вярваха, тайно според тях, че все някак един ден ще могат да се върнат в Бялата кула. Че все някак ще станат Айез Седай. А имаше и жени като Гарения, почти толкова безсилни да прикрият въжделенията си, въпреки че тези въжделения бяха десет пъти по-дръзки и под забрана. На тях, видите ли им се искаше да приемат дивачки и дори да тръгнат да издирват момичета, които могат да се научат!
Гарения обаче не бе приключила. Тя винаги се движеше на ръба на дисциплината и много често го прекрачваше.