Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Стига! — каза с леден тон Елейн. — Достатъчно дълго продължи, Нинив. Или смяташ да си седим и да чакаме в някой затънтен край? Докога? Те го нямат, Нинив. — Тя извади пръстена си с Великата змия от кесията на колана си и го нахлузи на пръста си. По погледа, с който удостои трите седнали жени, човек нямаше и да повярва, че е заслонена. Беше същинска кралица, излязла от търпение. Беше жива-живеничка Айез Седай, от глава до пети, това беше. — Аз съм Елейн Траканд, Върховен трон на Дома Траканд. Аз съм щерка-наследница на Андор и Айез Седай от Зелената Аджа, и като такава настоявам незабавно да ме освободите.
Нинив изстена.
Гарения я изгледа с отвращение, а очите на Беровин се разшириха от ужас. Реане Корли поклати печално глава, но когато заговори, гласът й беше железен.
— Надявах се, че Сетале ви е вразумила поне за тази лъжа. Знам колко е трудно да тръгнеш гордо към Бялата кула и след това да се изправиш пред срама да те накарат да се върнеш у дома и да си признаеш провала. Но такова нещо никога не се казва, дори на шега!
— Но аз не се шегувам — възкликна с тъничък гласец Елейн. Тъничък се оказа ледът.
Гарения се наведе напред намръщена и поточето Въздух вече се оформи, но госпожа Корли вдигна ръка.
— А ти, Нинив? И ти ли настояваш на това… безумие?
Нинив пое дъх, но не каза нищо. Тези жени трябваше да знаят къде е Купата, просто трябваше да го знаят!
— Нинив! — подкани я свадливо Елейн. Нямаше да я остави да го забрави дори да им се наложеше да се спасяват. Имаше навика да ти опява за всяка грешна стъпка така, че да ти измъкне почвата изпод краката.
— Аз съм Айез Седай от Жълтата Аджа — каза с уморена въздишка Нинив. — Истинската Амирлински трон, Егвийн ал-Вийр, ни издигна до шала в Салидар. Тя не е по-голяма от Елейн. Трябва да сте чули за това. — Нито намек за промяна по трите лица срещу нея. — Тя ни изпрати да намерим Купата на ветровете. С нея можем да оправим времето. — Нито намек, нито проблясък. Не че не се опитваше да спотаи гнева си — наистина се опита. Но той просто се просмука от кожата й, въпреки усилието. — Не можете да не го искате! Огледайте се само! Тъмния вече души света в хватката си! Ако можете поне да ни намекнете къде е Купата, кажете ни го!
Госпожа Корли даде знак на Дерис, която пристъпи да прибере чашите, като мяташе изплашени погледи към Нинив и Елейн. След като тя излезе, трите жени бавно се изправиха и застанаха срещу тях като мрачни съдийки, произнасящи присъда.
— Съжалявам, че няма да приемете помощта ни — каза хладно госпожа Корли. — Съжалявам за всичко случило се. — Тя бръкна в кесията си и плесна три сребърника в шепата на Нинив и още три в ръката на Елейн. — С тях ще стигнете донякъде. Смятам, че ще можете да вземете нещо и от тези рокли, макар че няма да е колкото сте платили. Не са в много подходящо облекло за пътуване. До утре заран да ви няма в Ебу Дар.
— Никъде няма да ходим — възрази Нинив. — Моля ви, ако знаете… — Все едно че нищо не й каза. Добре отмереният поток от думи продължи без прекъсване.
— През това време ще започнем да разпращаме описанията ви и ще се погрижим да стигнат и до Сестрите в Тарасинския палат. Ако ви видят в града след изгрев слънце, ще се погрижим Сестрите да научат къде сте, както и Белите плащове. Тогава ще трябва да избирате или да бягате, или да се предадете на Сестрите, или да загинете. Тръгвайте, не се връщайте повече тук и може би ще живеете дълго, стига да се откажете от тази отвратителна и опасна измама. Приключихме с вас. Беровин, изпрати ги, моля те.
И Реане излезе от стаята, без да се обръща.
Намусена, Нинив се остави да я поведат надолу към входната врата. Съпротивата едва ли щеше да им донесе нещо повече, освен да ги изхвърлят буквално, но тя не искаше да се предаде. Светлина, как не искаше! Елейн закрачи до нея със замръзнала физиономия и изпълнена с решимост да се махнат оттук и всичко да се свършва по-скоро.
В малкото преддверие Нинив се реши да опита още веднъж.
— Моля ви, Гарения, Беровин, ако се досещате поне нещичко, кажете ни го. Някакъв намек поне. Би трябвало да разберете колко е важно. Длъжни сте!
— Най-големите слепци са тези, които държат очите си затворени — каза Елейн почти през зъби.
Беровин се поколеба, но не и Гарения. Тя се изпречи пред Нинив и я изгледа сурово.
— Ти за глупачки ли ни мислиш, момиченце? Ще ти кажа следното. От мен ако зависеше, щяхме да ви овържем и да ви откараме във фермата, каквото и да ни приказвате. Няколко месеца под грижите на Ализе и ще се научите да си държите езиците и да сте благодарни за помощта, на която плюхте.