Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Калан не устоя на възторга му и се усмихна.
— Не, генерале, не мисля, че съм виждала.
Той хвърли бърз поглед към Кара. За момент се спря неловко пред нея, после се обърна към танцуващите. Независимо колко добре я познаваха вече хората, Калан си оставаше Изповедник — жена, до която се страхуваха да се доближават, камо ли да докоснат. Никой не би посмял да покани един Изповедник на танц.
Нито пък Морещица.
— Генерале! — потупа го по гърба Калан. — Би ли ми направил една голяма лична услуга?
— Разбира се, Майко Изповедник — заекна той. — Каквото кажете. Какво мога да направя за вас?
Калан посочи танцуващите Сестри и войници.
— Би ли потанцувал? Знам, че трябва да сме нащрек за евентуална опасност, но мисля, че хората ще разберат истинската празничност на събитието, ако видят генерала си да танцува с тях.
— Да танцувам ли?
— Да, ако обичаш.
— Но … това е… не знам с кого…
— О, моля те, все ще се намери с кого. — Тя се обърна, като че внезапно озарена от идея. — Кара, дали не би потанцувала с генерала, за да видят хората му, че няма нищо лошо в това да се повеселят?
Сините очи на Морещицата зашариха между Калан и мъжа.
— Хм, не знам дали …
— Направи го заради мен, моля те. Моля те, Кара. — Калан се обърна към генерала: — Доколкото си спомням, чух някой да споменава, че първото ти име е Бенджамин?
Той се почеса по слепоочието.
— Тъй вярно, Майко Изповедник.
Калан погледна Кара.
— Кара, Бенджамин има нужда от партньор за танц. Какво ще кажеш да му правиш компания? Моля те, заради мен!
Кара се покашля.
— Е, добре, щом е заради теб.
— И не му чупи ребрата и други такива. Ще имаме още нужда от способностите му.
Кара й отвърна с намръщено изражение, докато усмихнатият до уши Бенджамин я отвеждаше към кръга.
Калан скръсти ръце и се усмихна, докато наблюдаваше как генералът поема Кара в прегръдката си. Бе почти идеален ден. Почти.
Калан гледаше с грейнал поглед как Бенджамин с лекота върти Кара и как другите войници се престрашават да поканят срамежливите Сестри на танц, когато пред нея изскочи капитан Райан и застана мирно.
— Майко Изповедник … хм, такова … преживяхме доста заедно и ако не смятате, че си позволявам твърде много … дали не бих могъл да ви поканя … нали разбирате, на танц?
Калан примигна в изненада пред нея висок, млад, широкоплещест Галеанец.
— Ами, да, добре, Брадли, с удоволствие ще танцувам с теб. Наистина с удоволствие. Но само ако обещаеш да не ме държиш така, сякаш съм от стъкло. Не ми се ще да изглеждам глупаво пред хората.
Той се ухили и кимна.
— Дадено.
Тя постави едната си ръка в дланта му, с другата го прегърна през рамото. Той обгърна с огромната си ръка кръста й под разтвореното й наметало и я завъртя сред танцуващите. На лицето й грейна щастлива усмивка, тя танцуваше и се заливаше от смях. Помисли си за Дух и си каза, че трябва да се научи да използва този вид сила, да се отпусне и да се повесели, да не мисли за това какво й липсва, докато усеща свенливите ръце на друг мъж около себе си.
— Ти си чудесен танцьор, Брадли.
В очите му заблестя гордост. Тя усети как той се отпуска и се оставя на музиката да направлява движенията му. В същото време с периферното си зрение мярна Кара й Бенджамин, които полагаха огромни усилия да танцуват, а не да се гледат един друг. Когато Брадли я завъртя около себе си, като я придържаше със здравата си ръка, зад нея се плъзна дългата руса плитка на Кара. В този момент Калан видя как Кара се вглежда в сините очи на Бенджамин и му се усмихва.
Калан с облекчение чу последните звуци на песента, когато Зед смени капитан Райан за следващия танц. Тя прегърна магьосника по—силно и двамата се понесоха в по—плавен ритъм.
— Гордея се с теб, Майко Изповедник. Ти направи чудесен подарък на тези момчета.
— И какъв е той?
— Подари им сърцето си. — Той килна глава на една страна. — Не виждаш ли как те гледат? Ти им вдъхваш смелост, придаваш смисъл на онова, което правят.
Калан повдигна вежда.
— Ах, ти, стари хитрецо. Другите може да измамиш, но не и мен. Ти си този, който ми подари сърцето си.
Зед само се усмихна.
— Нали знаеш, не и след като ти си първият Изповедник, омъжила се за човек, който е открил начин да е с нея, без да бъде унищожен от силата й. Радвам се, че този човек е внукът ми и че обича именно теб. Чувствам те като своя внучка, Калан, и очаквам с нетърпение деня, когато ти и Ричард отново ще сте заедно.
Тя се притисна по—плътно към стария магьосник, отпуснала ръка върху рамото му, и двамата потънаха в ритъма на танца и във водовъртежа на спомените си.