Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Знаеш, че е Бенджамин.
На устните на Калан грейна усмивка.
— Вече знам.
Калан бе облякла бялата си Изповедническа рокля. С наслада установи, че й е малко широчка, но като се имат вид всички обстоятелства, можеше да очаква подобно нещо. Поради студа носеше и вълчата наметка, ушита й от Ричард, но само заметната през раменете. Стоеше с изправен гръб и вдигната брадичка, следеше церемонията и наблюдаваше десетките хиляди притихнали лица. Зад нея се издигаше плътна стена от преплетени клони, която позволяваше отдалечените зрители да различават по—добре шестимата души на платформата. В притихналия златист следобеден въздух дъхът на множеството хора се събираше в ефирен слой мъгла.
Докато Зед водеше сватбената церемония, стоеше с гръб към Калан. Тя бе приятно изненадана да види вечно рошавата му бяла коса вчесана прилежно назад. Бе облечен в изящната си червеникавокафява роба с черни ръкави и свлечени рамене. Около китките му обикаляше сребърен брокат, около врата и надолу по цялата предница — златен. Червен копринен колан със златна тока прибираше одеждата на кръста. До него стоеше Ейди, облечена в семплата си роба, украсена около врата с жълти и червени мъниста. Понякога контрастът между двамата бе умопомрачителен.
Вирна бе облечена в богата виолетова рокля, украсена по ръба на четвъртитото деколте със златна нишка. Сложната златна плетеница се спускаше надолу по тесните ръкави, които се подаваха под декоративните буфани на ивици, пристегнати на лактите със златна панделка. Деликатният набор на кръста потичаше в богата пола, стигаща чак до петите. Чупливата й кестенява коса бе декорирана със сини, златисти и яркочервени цветя, които Сестрите бяха изработили от парченца коприна. Усмихната ведро и спокойно, тя представляваше прекрасна булка—чародейка, застанала до красивия си рус младоженец—магьосник във виолетова роба.
Когато церемонията достигна до кулминационния си момент, тълпата като че се наклони напред.
— Ти, Вирна, взимаш ли за свой съпруг този магьосник — извиси Зед ясен глас, който се чу далеч над тълпата, — като отдаваш дължимото на дарбата и дълга му и се заклеваш да го обичаш и уважаваш безспир, докато смъртта ви раздели?
— Да — с меден глас отвърна тя.
— Ти, Уорън — продължи Ейди с глас, който прозвуча още по—дрезгаво след Вирна, — взимаш ли за своя съпруга тази чародейка, като отдаваш дължимото на дарбата и дълга й и се заклеваш да я обичаш и уважаваш безспир, докато смъртта ви раздели?
— Да — уверено рече Уорън.
— В такъв случай, след като такава е волята ти, приемам, че ти, чародейке, си подходяща и с радост благославям вашия брак. — Зед вдигна разперените си ръце във въздуха. — Моля добрите духове да приемат с усмивка обета на тази жена.
— В такъв случай, след като такава е волята ти, приемам, че ти, магьоснико, си подходящ и с радост благославям вашия брак. — Ейди вдигна разперените си ръце във въздуха. — Моля добрите духове да приемат с усмивка обета на този мъж.
Четиримата преплетоха ръце и се здрависаха. Както бяха застанали в кръг, сведоха глави. Между скръстените им длани засия светлина, оповестяваща връзката им. Яркият блясък изпрати в небето златист лъч светлина, сякаш клетвата на Вирна и Уорън току—що бе политнала към Добрите духове.
Зед и Ейди едновременно произнесоха:
— От днес нататък вие завинаги сте свързани като и жена — чрез обета си, чрез любовта си, а сега и чрез дарбата си.
Магическото сияние се отдели от ръцете им и увисна в следобедния въздух като самотна звезда — точно над главите им.
В притихналия зимен въздух десетки хиляди ококорени очи проследиха втренчено как разтрепераната Вирна взима целувката на Уорън, с която се скрепи един брак, сключването на какъвто войниците едва ли някога щяха да присъстват отново — брака между чародейка и магьосник, свързани чрез повече от обикновен обет — свързани освен всичко друго и чрез магия.
Когато Вирна и Уорън се разделиха, на лицата и на двамата сияеха широки усмивки. Тълпата подивя. Във въздуха избухна взрив от радостни възгласи, придружен от подхвърлени шапки.
Вирна и Уорън, хванали се за ръце, се обърнаха към войниците с грейнали лица. Помахаха им със свободните си ръце високо във въздуха. Войниците подвикваха радостно, ръкопляскаха и подсвиркваха, сякаш се женеше собствената им сестра или най—добър приятел.
В същия миг се извисиха стройните гласове на певците от хора. Песента им отекна в околните дървета. Калан настръхна цяла, цялото й същество бе разтърсено от дълбоката и чиста мелодия. Звукът накара цялата долина да притихне благоговейно.