Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Кара се приближи към нея.
— Хания ли? Не е тук.
Жената стисна устни във внезапно разочарование.
— Така и предполагах. Като не получих никакви новини от нея, си помислих, че може да сме я загубили. Въпреки всичко се надявах …
Калан пристъпи напред, малко раздразнена от факта, че Морещицата си бе позволила да стъпи пред генерал Болдуин.
— Значи ти си Рикка?
— О! — възкликна онази и на устните й се разля усмивка. — Ти не може да си друга освен жената на Господаря Рал — Майката Изповедник. Познах те по описанието. — Жената поздрави небрежно с юмрук до сърцето. — Да, аз съм Рикка.
— Радвам се, че сте тук — ти и твоите сестри по Агиел.
— Тръгнах от Ейдиндрил веднага щом Бердин получи писмото ти. То обясняваше много неща. Двете си говорихме доста и решихме, че трябва да тръгна насам с част от сестрите ни, за да помогнем. Оставих шест Морещици при Бердин да пазят Ейдиндрил и Магьосническата кула. Освен това с мен тръгна армия от двадесет хиляди души.
Тя вдигна ръка и посочи зад себе си.
— Преди седмица срещнахме генерала и неговите войници.
— Със сигурност помощта ви ще ни е от полза. Бердин е постъпила мъдро — знам колко силно е желала да тръгне насам, но тя познава града и Кулата. Радвам се, че е постъпила според инструкциите ми. — Калан втренчи най—смущаващия си Изповеднически поглед в Рикка. — А сега, ако не възразяваш, прекъсна генерал Болдуин.
Кара дръпна Рикка настрани.
— Трябва да поговорим, Рикка, преди да си се спуснала да служиш на Господаря Рал и жена му, която по една случайност е сестра по Агиел.
Онази повдигна удивено чело.
— Така ли? Но как …?
— По—късно — с усмивка я прекъсна Кара и я дръпна встрани, за да не й остави възможност да се забърка в още по—голяма каша.
Зед, Ейди и Вирна се приближиха към Калан.
Генерал Болдуин, вече слязъл от коня си, най—сетне пристъпи напред и падна на коляно, свел глава.
— Кралице, Майко Изповедник.
— Стани, дете мое — отвърна Калан с протоколния говор, докато очите на всички войници наблюдаваха събитията със същото внимание, с каквото бяха следили и емоцията преди малко. Ставащото бе важно за всички. Генералът се изправи.
— Тръгнах веднага щом получих писмото ви, Майко Изповедник.
— Колко души водиш, генерале?
Той изглеждаше изненадан от въпроса й.
— Ами … всички. Сто и седемдесет хиляди. Когато Кралицата ми иска да й доведа армия, аз й я водя.
Думите му се предадоха с шепот назад из тълпата. Калан остана като гръмната. Вече дори не й беше студено.
— Това е чудесно, генерале. Наистина имаме болезнена на нужда от помощ. Водим тежки битки и както обясних в писмото си, Императорският орден непрекъснато получава подкрепления. Трябва да им попречим да се присъединят към основната част.
— Разбирам. С Д’Харанците, които се присъединиха към нас в Ейдиндрил, можем почти да утроим броя на хората ви.
— А освен това можем да извикаме и още от Д’Хара — намеси се генерал Мейферт.
Калан усети как в гърдите й проблясва надежда.
— Напролет наистина ще имаме нужда от тях. — Тя погледна генерал Болдуин. — Какво става с лейтенант Лейден?
— С кого? А, сигурно имате предвид сержант Лейден. В момента ръководи патрулен отряд. Когато един войник дезертира от Кралицата си, е цяло щастие да запази главата си, но понеже той се е борил в нейна защита, реших да го изпратя да ръководи патрула в една отдалечена просека. Надявам се да си е взел топли дрехи.
На Калан й се прииска да прегърне ослепителния генерал, вместо това го докосна по ръката в знак на благодарност.
— Благодаря ви, генерале. Определено не можем да си позволим да губим хора.
— Отрядът му се намира на половин ден път оттук на север. Реших, че няма да му е добре тук с армията.
— Да, прав сте. — Калан направи знак на Морещицата да се приближи. — Радвам се да те видя, Рикка. С твоите Морещици ще можем по—добре да контролираме техните Сестри. Можем дори да се надяваме да обърнем течението в наша полза. Кара вече ни помогна да унищожим някои от родените с дарбата в техните редици, но не можа да се развихри, понеже Господарят Рал й даде изрични заповеди да се грижи за мен. Тя ще продължи да го прави. Но ти можеш да се считаш свободна да правиш с родените с дарбата от Императорския орден каквото намериш за добре.
Рикка сведе глава.
— С удоволствие. — Изправи се и се усмихна. — Бердин ме предупреди за нея — едва чуто каза тя на Кара.
— По—добре се вслушай в съвета й — отвърна Кара и я тупна по гърба. — Ела, ще ти помогна да намериш …
— Не — прекъсна я Калан. — Имаме празненство. Генералът, Рикка и нейните сестри са поканени. Всъщност настоявам да присъстват.