Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Кара се наведе към Калан и удивено прошепна в ухото й, че хорът пее древна Д’Харанска церемониална сватбена песен, чийто произход се корени хиляди години назад. Тъй като певците бяха репетирали встрани от лагера, Калан не бе чувала песента им преди церемонията. Мелодията бе толкова могъща, че тя се остави да бъде пометена от силата й. Вирна и Уорън бяха застанали на ръба на платформата, не по—малко завладени от болезнено красивата песен, оповестяваща началото на съвместния им живот.
Към гласовете се присъединиха флейти, след малко се обадиха и тъпани. Войниците — повечето Д’Харанци — се усмихваха, заслушани в добре познатата им музика. Калан едва сега си даде сметка, че преди, понеже бе считала Д’Хара за вражеска земя, никога не бе осъзнавала, че тези хора могат да имат традиции. Че в древната им култура може да се открие смисъл, сила и любов.
Тя хвърли поглед на Кара, застанала до нея, която се усмихваше с отнесена усмивка, заслушана в музиката — Д’Хара бе огромна страна и пълна загадка за Калан. Единственото, което бе виждала от нея, бяха войниците й. Не знаеше нищо за жените й — освен за Морещиците, а те едва ли бяха представителни. Не познаваше и децата им, нито домовете и обичаите им. Вече бе свикнала с мисълта че не са й врагове, но едва сега осъзна, че са хора, за които всъщност знае толкова малко — народ със свое културно наследство.
— Прекрасно е — прошепна тя на Кара.
Кара кимна благоговейно, понесена на крилете на музиката, която отдавна познаваше и която за Калан бе екзотично чудо.
Щом хорът приключи песента, поднесена в дар на младоженците, Вирна се извърна назад и стисна ръката на Калан. Това бе жест на извинение — на признание, че е наясно с това колко трудна е била церемонията за Калан.
Като не позволи на спомените си да опорочат светлото събитие, Калан отвърна на бързия поглед на Вирна с усмивка. Пристъпи напред и прегърна отзад и двамата. Глъчката стихна, за да могат думите на Майката Изповедник да бъдат чути:
— Тези двама души си принадлежат. Вероятно са си принадлежали преди, а от днес нататък ще си принадлежат завинаги. Нека добрите духове не ги изоставят никога.
Тълпата отвърна на молитвата й в един глас. — Искам да благодаря на Вирна и Уорън от дъното на сърцето си — продължи Калан, плъзгайки поглед по морето от десетки хиляди войници — за това, че ни припомниха истинския вкус на живота. Едва ли съществува по—категорична демонстрация на простичкия и в същото време дълбок смисъл на нашата кауза от тази сватбена церемония.
Докъдето й стигаше погледът, тя видя как главите на войниците се свеждат в знак на съгласие.
— А сега — провикна се Калан, — кой иска да види първия танц на младоженците?
Тълпата избухна във весели възгласи и се отдръпна, за да освободи място за танци. Музикантите заеха местата си.
Докато чакаха Вирна и Уорън да започнат, Калан прегърна Зед през рамо и го целуна по бузата.
— Това е най—добрата ти идея, магьоснико.
Той я погледна с мътните си очи, които сякаш проникваха до дъното на душата на човек.
— Добре ли си, скъпа? Знам, че ти е трудно.
Калан кимна, като съумя да задържи усмивката на устните си.
— Добре съм. За теб сигурно е дваж по—трудно.
Той изведнъж грейна в усмивка.
— Пак същата песен, Майко Изповедник — никога не преставаш да се тревожиш за другите.
Калан гледаше как Вирна и Уорън, засмени, хванати за ръце, танцуват леко в кръга от ръкопляскащи войници.
— Когато приключите със задълженията си — обърна се към него Калан, — и след като подарите първия си танц на Ейди, мога ли да ви поканя и аз на танц, сър? Заради него? Сигурна съм, че би се зарадвал.
Калан не можеше да се накара да произнесе името му в момента — знаеше, че ако го направи, ще развали магията на веселото тържество.
Зед повдигна вежда с игрив пламък в очите.
— А какво те кара да мислиш, че мога да танцувам?
Калан се засмя.
— Ами знам, че няма нещо, което да не умееш да правиш.
— Мога да кажа цял куп неща, които този кокалест старец не бъде способен да прави — обади се Ейди, която се бе промъкнала зад него.
Когато първият танц свърши и започна вторият, към който се присъединиха и други двойки, Зед и Ейди се запътиха да покажат на младите как се прави тая работа. Калан бе застанала току до кръга, Кара стоеше плътно до нея. Генерал Мейферт си проправяше път към тях, като същевременно се здрависваше с хората и се смееше.
— Майко Изповедник! — Тълпата го изтласка към нея. — Майко Изповедник, какъв чудесен ден, нали? Виждала ли сте някога такъв ден?