Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
С приближаването на датата мъжете се погрижиха да разчистят нещо като улици, които опасваха лагера спираловидно, за да може след церемонията двойката да обиколи всички. Войниците искаха лично да поздравят младото семейство и да им пожелаят всичко хубаво.
Калан предложи след сватбата Вирна и Уорън да се оттеглят в хижата. Това бе замислено като нейния сватбен подарък за двамата, така че гледаше да не го разпространява много—много. Пред хората двете с Кара се преструваха, че за младоженците има организирана специална палатка. Кара пренесе вътре багажа на Вирна и ароматизира въздуха с билки и замразени горски плодове. Успяха да заблудят и самите младоженци. Вирна наистина повярва, че мястото е определено за тях, и каза на Уорън, че няма да го пусне вътре преди сватбата.
В насрочения ден ги посрещна кристално чисто небе и времето сякаш бе по—топло от обичайния вледеняващ студ. Снегът от предишния ден бе набързо почистен от цялата централна част на лагера, за да не си напълнят Сестрите обувките, докато танцуват. Някои от тях дойдоха да огледат терена, пообиколиха наоколо, за да дадат възможност на мъжете да видят с кого евентуално биха имали щастието да танцуват — ако са късметлии. Целият лагер бе във ведро и закачливо настроение.
Докато Вирна прекарваше следобеда в палатката си, примирявайки се с настояването на цяла орда Сестри да й тупират косата и да я гримират, както и да й помогнат да се облече, Калан най—сетне успя да се измъкне и да отиде а приготви хижата. Вътре направи дълги венци от ароматни борови клонки, с които опаса вълнообразно горната част на всяка от стените. Във венците втъкна и колкото успя да намери червени горски плодове — за цвят.
Една от Сестрите й бе дала парче вълнен плат, който превърна в завеса за прозореца. Вечер, когато се явеше в хижата, успяваше да отдели по малко време, да придаде на простия вълнен плат изискан вид. Дървото под леглото си, за да е сигурна, че когато се събират в помещението, за да обсъждат бойните стратегии Вирна и Уорън няма да разкрият плановете й. Калан успя да подреди и ароматните свещи, дарени й от Сестрите, и най—накрая закачи завесата на прав клон с обелена кора вместо корниз.
Единственото, което не възнамеряваше да остави в помещението, бе Дух. Нея щеше да прибере в своята палатка.
Докато застилаше леглото с чисти чаршафи, се появи Кара, натоварена с нещо синьо.
Калан вмъкна одеялото под сламеника в долната част на леглото, проследявайки с поглед как Кара затваря вратата.
— Какво носиш?
— Няма да повярваш — ухилена каза Морещицата. — Широка синя копринена панделка. Сестрите са вързали Вирна за един стол, докато я оправят, Зед и Уорън са някъде по задачи, така че си помислих, че двете с теб можем да използваме панделката, за да поукрасим стаята им. Закачи я така, че да изглежда красиво. Можем да я увием около венците, които си сложила на стените.
Калан примигна от изненада.
— Каква чудесна идея.
Не бе сигурна кое я е изненадало повече — да види Кара със синя панделка или да чуе от устата й думи като „поукраси“ и „красиво“. Усмихна се на себе си, щастлива от случилото се. Зед бе по—голям магьосник, отколкото сам знаеше.
Калан и Кара се качиха на по един пън и се заеха да украсяват с панделката боровите венци. Първата стена стана толкова красива, че Калан не можеше да откъсне блесналия си поглед от нея. Преминаха на втората срещу вратата. Това щеше да е първото нещо, което щяха да видят Вирна и Уорън, когато се оттеглят в къщата, така че двете се постараха да разположат панделката още по—изящно.
— Откъде взе толкова много панделка? — попита Калан през карфиците в устата си.
— Бенджамин ми я даде — изкикоти се Кара, без да престава да увива панделката около клонките. — Можеш ли да повярваш? Накара ме да му обещая да не го питам откъде я има.
Калан извади карфиците от устата си.
— Кой?
— Какво кой? — учудена я изгледа Кара, докато изплезила съсредоточено език, се опитваше да забоде панделката с карфица.
— Кой каза ти е дал панделката?
Кара повдигна към тавана още малко материал.
— Генерал Мейферт. Изобщо не мога да си представя откъде…
— Ти каза Бенджамин.
Кара свали панделката и погледна Калан.
— Не съм.
— Напротив, точно така каза — Бенджамин.
— Ами …
— Малкото име на генерал Мейферт е Бенджамин, така ли?
Ако Кара бе облечена с червената си униформа, лицето й нямаше никак да се различава от цвета на дрехите й. В момента мрачното й изражение пасваше на тъмнокафявата й униформа.