Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Ами не мога да се сетя в момента…
В същия миг в стаята нахълта Уорън.
— Току—що получих доклад от долината Дрън. Днес е щастливият ни ден — няма никакво раздвижване, както очаквахме.
Уорън изведнъж се закова на място, очите му зашариха между Калан и Зед.
— Какво има? Какво става тук? Защо ме гледате така?
Вирна се показа зад него и го бутна в стаята.
— Хайде, влизай. Затвори вратата. Какво ти става. Замръзвам навън.
Тя изпухтя и затръшна вратата след себе си. Когато видя Калан и Зед, отстъпи назад.
— Вирна, Уорън — пропя с меден гласец Зед. — Заповядайте, влезте.
Вирна смръщи чело.
— Какво сте се ухилили такива?
— Ами — провлачи Зед и смигна на Калан, — двамата с Майката Изповедник тъкмо обсъждахме едно голямо събитие.
Изражението на Вирна помръкна още повече.
— Какво голямо събитие? Нищо подобно не съм чува ла в лагера.
Дори Уорън, който рядко се мръщеше, ги изгледа изпод вежди.
— Да, и аз искам да знам. Какво събитие?
— Ами вашата венчавка — усмихна се Зед.
Вирна и Уорън едновременно се изправиха, свъсените им лица грейнаха. И двамата разтеглиха устни в изненадани, глупави, лъчисти усмивки.
— Наистина ли? — попита Уорън.
— Наистина ли? — в същото време възкликна Вирна.
— Да, наистина — отвърна Калан.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Подготовката за сватбата на Вирна и Уорън отне повече от две седмици. Не че не би могло да стане по—бързо, но както бе обяснил Зед на Калан, искал да „изживее с наслада цялата работа“. Да даде на хората достатъчно време да свикнат с мисълта за предстоящата церемония и да подготвят щедри дарове. Да има време за организиране на нещата, за съответната декорация, за приготвяне на специални ястия, за подготвяне на лагера за грандиозно парти. Както и достатъчно време, за да могат хората да поговорят и поклюкарстват за събитието, което с нетърпение очакваха.
Войниците, отначало резервирани, скоро започнаха да се заразяват от духа на ситуацията. Тя се превърна в отдушник на мислите им.
Всички харесваха Уорън. Той бе от онзи тип хора, към които всеки изпитваше някакво съжаление и които предизвикваха покровителствено отношение — изглеждаше непохватен и срамежлив. Повечето войници в лагера общо не си даваха сметка за истинските способности на магьосника, за нещата, които той умее да прави. Почти всички го мислеха за човек, който едва ли някога ще си намери жена. Фактът, че ще се жени за Вирна — хората бяха убедени, че това е направо невероятно и парадоксално — ги изпълваше с вътрешна гордост, превръщаше Уолтър в един от тях. Той се бе справил — бе спечелил женско сърце. Случилото се с него им даваше надеждата, че един ден самите те ще се оженят, ще си имат жена, все важно — понеже повечето тайничко се притесняваха, че по—малко срамежливи и непохватни от Уорън.
Мъжете не се свеняха да показват колко се радват за Вирна. Тя беше жена, която всички уважаваха, но в същото време никога не бяха изпитвали топли и приятелски чувства към нея. Смелите им благопожелания я изненадваха.
Целият лагер бе завладян от духа на събитието — дори повече отколкото Калан бе предполагала. След кратка пауза в началото, докато всеки свикне с мисълта, хората, изтощени не само от дългите битки, от загубата на приятели и от живота далеч от дома и близките, но и от суровото, трудно и влажно време, приеха на драго сърце възможността да мислят за нещо друго.
В средата на лагера бе разчистено просторно място — палатките бяха махнати, земята почистена от снега. В центъра бе построена платформа — върху застопорени в земята товарни каруци, — върху която щеше да се проведе церемонията. Решиха да я издигнат нависоко, за да могат войниците да имат повече шансове да видят ритуала със собствените си очи. Встрани от платформата бе организирано място за танци и онези от войниците, които умееха да свирят и не бяха дежурни, прекарваха времето си в усилени упражнения. Бе сформиран хор, който избра за репетициите си едно откъснато встрани от лагера дефиле. Където и да идеше, Калан чуваше гайди и тъпани, пронизителните звуци на обой или мелодичните напеви на лютня. Хората започнаха да изпитват по—голям страх да не изсвирят нещо фалшиво, отколкото се страхуваха от Императорския орден.
При наличието на повече от сто Сестри бе предложено след церемонията да има танцова забава. Отначало Сестрите посрещнаха радушно идеята, но по—късно направиха някои прости изчисления и установиха по колко мъже щеше се паднат на всяка от тях и колко време ще им се наложи да танцуват. Въпреки всичко бяха поласкани от перспективата да се радват на толкова мъжко внимание и в крайна сметка се съгласиха. Жени на по неколкостотин години се изчервяваха като момичета при предложенията на младежи, едва започнали двадесетте, за танц на сватбената забава.