Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Е — оживи се Рикка, — щом става въпрос за охраната на жената на Господаря Рал, за нас ще е удоволствие да останем.
Калан я хвана за ръката и я придърпа към себе си.
— Рикка, в лагера има много мъже и съвсем малко жени. Тук се танцува. Хайде, заповядайте.
— Моля! Да не си се…
Калан я завлече в кръга. Щракна с пръст към музикантите.
— Какво ще кажете да довършим? — Обърна се към генерал Болдуин: — Генерале, уцелили сте най—подходящия момент да се появите — на празненството. Каня ви на танц.
— Майко Изповедник?
— Освен това съм и ваша Кралица. А генералите танцуват със своите Кралици, нали така?
Той се усмихна и й предложи ръката си.
— Разбира се, Кралице.
Дълго след свечеряване сватбената процесия продължи да обикаля импровизираните улици и да поздравява войниците. Хиляди мъже отправяха към Вирна и Уорън своите благопожелания, даряваха ги със съвети и приятелски потупвания по гърбовете или просто с махване на ръка.
Калан си припомни времето, когато Средната земя се боеше до смърт от тези войници. Под управлението на Мрачния Рал те бяха страховит нашественик, сеещ смърт и ужас. Тя остана изненадана от това колко неформално и човешки могат да се държат тези мъже — когато им се предостави възможност. Ричард бе човекът, предоставил им такава възможност за пръв път.
Знаеше, че мнозина от тях го знаят и го оценяват. Когато най—сетне стигнаха до края на дългата спирала, се озоваха пред палатката, определена за Уорън и Вирна. Придружителите пожелаха на младоженците лека нощ и се оттеглиха обратно, като оставиха Калан с щастливата двойка.
Вместо да ги остави да спрат пред входа, тя се пъхна между двамата, хвана ги под ръка и ги поведе към горичката. Лунната светлина се процеждаше през пролуките в клоните и хвърляше палави отблясъци по снега. Тъй като не знаеха какво е намислила Калан, Уорън и Вирна се оставиха да ги води.
Най—сетне тя мярна силуета на хижата. Спря на известно разстояние, за да им даде време да забележат светлината на огъня, която струеше от свещите вътре, скрити зад изящната завеса. Контрастът между тази гледка и живота в лагера я правеше още по—примамлива и романтична.
— Борбата бе дълга и трудна — обади се Калан. — Да сключиш брак при такива обстоятелства е тежко. Не мога да ви опиша колко съм щастлива, че вие двамата избрахте да следвате своя път въпреки всичко. За всички нас това е от голямо значение. Всички ние много се радваме за вас. Най—много от всичко ми се иска да ви благодаря, че избрахте живота в неговата пълна сила.
Един ден със сигурност ще се наложи да продължим напред — най—вероятно напролет, когато Орденът се раздвижи. Но засега искам това място да бъде ваше. Мога да ви дам поне това — тази малка частичка нормален живот заедно.
Вирна изведнъж избухна в сълзи и зарови лице в раменете на Калан, която я погали по надигащия се на пресекулки гръб. Струваше й се абсолютно странно за Вирна да демонстрира подобен род чувства.
— Никак не е добре, Вирна, да допускаш съпругът ти да те вижда да плачеш тъкмо преди да те е отнесъл до леглото.
Думите й се оказаха на място и Вирна се засмя. Стисна Калан за раменете и потърси очите й.
— Не знам какво да кажа.
Калан я целуна по бузата.
— Обичайте се, бъдете добри един към друг и се наслаждавайте на всяка минута заедно — това искам да ви пожелая повече от всичко друго.
Уорън я прегърна и й благодари шепнешком. Калан проследи как той отвежда Вирна за ръка към хижата. На прага двамата се обърнаха и й помахаха. В последния момент Уорън грабна Вирна на ръце и я пренесе така през прага.
Останала сама, Калан се върна в лагера.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Вратата леко се открехна. В мрачния, потънал в мръсотия коридор надзърна кръвясало око.
— Имате ли свободни стаи? Двамата с жена ми търсим стая. — Преди онзи да е успял да затвори вратата под носа му, Ричард добави: — Казаха ни, че при вас има свободни места.
— Е, и?
Въпреки че бе очевидно, Ричард отвърна учтиво:
— Нямаме къде да пренощуваме.
— И какво ме интересуват вашите проблеми?
Зад една от вратите на горния етаж се чуваха ядосаните гласове на мъж и жена. Откъм съседните стаи долиташе бебешки плач. Във влажния въздух се стелеше тежка миризма на гранясало олио. Пред отворената врата към задния двор в студения дъжд с писъци претичаха хлапета, подгонени от по—големи деца.
Ричард повтори отчаяно към малкия процеп:
— Трябва ни стая.
Едно куче в дъното на алеята, излизаща от къщата, паднеше с изнервяща упоритост.