Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
И плахо зададе въпроса, който Ерик не можеше да изрече.
— На Стефан ли е?
Розалин кимна. И без да вдигне очи, каза:
— Герд е твой племенник, Ерик.
3.
Пазарлъци
Бебето заплака.
Ру се засмя, а Ерик бързо подаде детето на Розалин. Бяха му предложили да го подържи, но само след минута той разбра, че няма да се справи с енергично извиващия се малчуган.
Настроението в гостилницата продължаваше да е все същото — смес от щастие и взаимно внимание. Всички се радваха да видят Ерик и Ру живи и здрави, но хората в „Червената патица“ знаеха, че вестта за завръщането на Ерик бързо ще стигне до неговия брат. Принцът на Крондор бе простил на двамата младежи престъплението им срещу Стефан — по-големия син на барон фон Даркмоор, но брат му Манфред едва ли щеше да направи същото. Чувството за мъст и ярост определено бе обхванало и майка му. Между буквата на закона и действителността зееше доста голяма пропаст, когато бяха замесени отмъстителни благородници, и всички знаеха това.
Мило и Натан дръпнаха Ру настрани и ковачът попита:
— Смятате ли да останете по-дълго?
Ру хвърли поглед към мястото, където приятелят му задълбочено разглеждаше малкия си племенник.
— Ерик много искаше да види майка си и вас — каза той. — Аз пък имам малко работа. Ще останем около седмица.
— По-добре тръгнете по-скоро, Ру — тихо каза Натан.
— Знам — каза дребният младеж. — Матилда фон Даркмоор.
Мило кимна, показвайки, че Ру е съвсем прав в предположението си.
— Навремето Фрида заплашваше наследството на момчетата на Матилда — продължи Ру. — Казали сте на всички, че детето е на Рудолф, нали?
— Да, разбира се — отвърна Натан.
— По личицето му е ясно от чия семка е, Ру — каза Мило. — В този град няма тайни. Баронът вече знае за бебето.
— Може би. Но пък аз чух какво каза Манфред на Ерик — отвърна Ру.
— Кога? — попита Натан с тревожен шепот.
— В килията на осъдените на смърт. В нощта преди да бъдем отведени на бесилото. Дойде и каза на Ерик, че нямал лоши чувства към него; заяви му също, че Стефан бил свиня.
— Едно е да кажеш това на човек, когото ще бесят следващия ден — поклати глава Натан, — а съвсем друго е, ако той се окаже съперник за баронската ти титла.
— Не мисля, че това е проблем — каза Ру. — Манфред каза, че имало и други незаконни деца, не е само Ерик. Изглежда, старият барон си е падал по жените.
— Вярно е — кимна Мило. — Чух, че във Волфсхайм имало момче, което много приличало на Ерик.
— Е, добре — обади се ковачът. — Гледай да измъкнеш Ерик от града колкото е възможно по-скоро. Ще направим всичко възможно да опазим малкия Герд, но присъствието на Ерик може да привлече вниманието и към бебето…
— Ще видя какво мога да направя — отвърна Ру. — Имам малко работа тук и колкото по-скоро я свърша, толкова по-бързо ще си заминем.
— С нещо да ви помогнем? — попита отново майсторът.
— Ами, след като го казваш… — в очите на Ру се мерна пресметливост, — бих искал да разчитам на сигурна каруца. Но не много скъпа, нали разбирате.
Мило вдигна очи към тавана, а Натан се засмя на очевидната хитрост на младежа.
— При Гастон все още е единственото място, където вероятно ще намериш подходяща каруца — каза ковачът.
Ерик погледна към приятеля си, който говореше с Натан и ханджията. И тримата бяха развеселени, а Натан избухна в силен смях на нещо, казано от Ру. Ерик поклати глава с умилена усмивка. Ру го видя и му отвърна със също такова кимване, сякаш казваше:
„Добре е да си си вкъщи.“
Рано сутринта, още по първи петли, Ру стана и макар да бе малко махмурлия, се запъти към предградията.
— Гастон! — викна той, като стигна до целта на сутрешната си разходка. Сградата приличаше на голям полусрутен обор, превърнат в нещо като склад, с малък навес отпред. Там се поклащаше тенекиена табела, на която грубо бяха нарисувани два чука, кръстосани като благороднически саби.
Когато Ру стигна до входа, оттам надникна мъж с дълго тясно лице, погледна сънено към него и възкликна:
— Ейвъри? Мислехме, че са те обесили!
— Не успяха — отвърна Ру и му подаде ръка.
— То си личи. — Гастон поклати глава. Говореше с лек акцент, характерен за живеещите в по-малките задморски градове на провинцията Батира, но се бе преселил в Рейвънсбърг още преди Ру да се беше родил. Стисна ръката на младежа и попита:
— От какво имаш нужда?
— Имаш ли добра каруца? — попита Ру.
— Имам за продан една отзад. Трябва й малко работа, но иначе е здрава.
Заобиколиха сградата — смесица от дърводелски навес, налбантница и калайджийница. Гастон не беше майстор, но обичаше да поправя всякакъв вид неща и това беше единственото място за хората, които нямаха достатъчно пари, за да идат при местните ковачи или дърводелци. Ако беден фермер имаше коса, която му трябваше поне за още един сезон, носеше я при Гастон, а не в ковачницата, където Ерик беше чиракувал при покойния вече Тиндал и при заместника му Натан. Ру беше чувал приятеля си да казва, че от Гастон можело да излезе добър ковач, но не ставало, защото не се задоволява само с едно нещо. Бащата на Ру също караше каруците си при Гастон за поправка.