Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Изправили се всички, целунали земята пред него и рекли:
— Царю, пазителю наш! Ние сме раби божии и всинца сме под твоята власт! Доволни сме от повелята ти за сина ти Сейф ал-Мулук! Приемаме я и й се радваме!
Цар Асим бен Сафуан, сложил сина си на големия трон, снел короната от главата си, сложил я на неговата, стегнал кръста му с царски пояс и седнал в креслото до големия трон на сина си. Всички целунали земята пред новия цар и заговорили:
— Той е най-достоен и най-подходящ за царщината!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че в следващия миг се изправил везирът Фарис, целунал земята пред новия цар и рекъл:
— Вие, емири и държавни сановници, знаете, че карам везирството си от дълги години, още преди цар Асим бен Сафуан да поеме царството! Сега той се отказа от царството и възкачи на трона своя син! Аз пък се отказвам от везирството в полза на моя син Саид! Той е умен и умел! Какво ще кажете?
— Няма по-подходящ за везир на цар Сейф ал-Мулук от сина ти Саид! — рекли хората. — Те двамата са си лика-прилика!
Везирът Фарис снел чалмата си на везир, сложил я на главата на сина си Саид и поставил пред него везирския си дивит. Цар Асим и везирът Фарис написали нови повели със знака на Сейф ал-Мулук и знака на везира Саид. Асим извикал хазнадаря и му наредил да донесе печата му, меча, бохчата и пръстена, а после рекъл:
— Елате, деца! Нека всеки от вас си вземе по някой дар!
Протегнал ръка Сейф ал-Мулук и взел бохчата и печата. Протегнал ръка Саид и взел меча и пръстена.
Сейф ал-Мулук не отворил бохчата веднага, а я оставил върху постелята, където спял заедно с везира си — те били свикнали да спят заедно. По едно време се събудил, видял бохчата и си рекъл: „Я да видя какво има вътре, нали ми е дар от царя!“ Взел я, влязъл в книгохранилището и там я отворил. И що да види — кафтан, тъкан от джинове! Разтворил го и на хастара откъм гърба видял образа на девойка с необикновена красота, обшит със златни нишки. Щом го зърнал момъкът, изгубил ума и дума.
По едно време се събудил и везирът Саид, видял, че Сейф ал-Мулук го няма и че свети само една свещ. Обиколил двореца, докато стигнал до книгохранилището, видял го как горчиво плаче, и го запитал:
— Защо плачеш, братко? Какво ти се е случило!
Не отговорил Сейф ал-Мулук, дори глава не повдигнал, а заплакал още по-горчиво. Когато го видял на този хал, Саид рекъл:
— Аз съм твой везир и брат! Израснали сме заедно! Ако не споделиш тайната си с мен, с кого ще я споделиш?
Сейф ал-Мулук нито дума не проронвал. Изплашил се Саид, излязъл навън, взел меча си, върнал се в книгохранилището, допрял острието до гърдите си и му викнал:
— Пази се, братко! Ако не ми кажеш какво ти се е случило, аз ей сега ще погубя душата си, за да не те гледам как се мъчиш!
Едва тогава Сейф ал-Мулук вдигнал глава и му казал:
— Братко, срам ме е да споделя какво ми се случи!
— Моля те в името на Аллаха, кажи ми какво ти се е случило, не се срамувай от мене!
— Ела, погледни този образ! — казал Сейф ал-Мулук.
Саид погледнал образа, гледал го известно време и забелязал, че по кенара на картината е написано с извезани бисери: „Това е образът на Бадиат ал-Джамал, дъщеря на Шамах бен Шахиал, един от царете на правоверните джинове, които са слезли в Бабел и живеят в градината на Арам бен Ад ал-Акбар“…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Саид казал:
— Братко! Щом жената, изобразена тук, е жива и се казва Бадиат ал-Джамал, значи тя е на този свят! Аз ще я потърся и ще я поискам за твоя съпруга! Хората в този град са под повелята ти! Извикай търговците, извикай керванджиите, всички, които пътуват надлъж и нашир, и ги разпитай за този град! Пък дано някой ни покаже накъде се намира тази градина на Арам!
Когато диванът се събрал, цар Сейф ал-Мулук рекъл на Саид:
— Излез пред тях и им кажи: „Царят не е добре, не спа добре през нощта и е изморен!“