Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Приближи се - каза му Фортюона.
- Този мъж не е… - почна Егвийн, но Фортюона я прекъсна:
- Кнотаи, знаеше ли, че тази жена е избягала дамане? Познаваш я от дете, нали?
- Знаеш ли кой е той? - попита Егвийн.
- Разбира се, че знам - отвърна Фортюона. - Наречен е Кнотаи, но преди се наричаше Матрим Каутон. Не си мисли, че ще служи на теб, марат-дамане, въпреки че сте отраснали заедно. Той вече е Принцът на Гарваните, пост, който си спечели от брака си с мен. Служи на Сеанчан, на Кристалния трон и императрицата.
- Дано да живее вечно - измърмори Мат. - Здрасти, Егвийн. Радвам се, че си се измъкнала от ония шараи. Как е Бялата кула? Още е… бяла, предполагам?
Очите й зашариха от Мат към сеанчанската императрица и обратно. Най-сетне, след като не можеше да направи нищо друго, Егвийн прихна.
- Омъжила си се за Матрим Каутон?
- Поличбите го предрекоха - каза Фортюона.
- Оказала си се твърде близо до тавирен и Шарката те е обвързала към него?
- Глупави предразсъдъци - отвърна Фортюона.
Егвийн погледна Мат.
- Това, че съм тавирен, никога не ми е носило нещо кой знае какво - каза той кисело. - Сигурно трябва да съм благодарен, че Шарката не ме е обесила за ботушите над Шайол Гул. Голям късмет, няма що.
- Не отговори на въпроса ми, Кнотаи - настоя Фортюона. - Знаеше ли, че тази жена е избягала дамане? Ако е така, защо не ми го каза?
- Не мислех, че е кой знае какво - отвърна Мат. - Не беше много дълго такава, Тюон.
- Пак ще си поговорим за това - каза тихо Фортюона. - Разговорът няма да е приятен. - Обърна се отново към Егвийн. - Да разговарям с бивша дамане не е същото като да говоря с наскоро пленена или с някоя, която винаги е била свободна. Вестта за това събитие ще се разнесе. Създаде ми… неудобство.
Егвийн я изгледа объркано. Светлина! Тези хора бяха напълно безумни.
- Каква беше целта ти да настояваш за тази среща? Прероденият Дракон казва, че ще ни помогнете в борбата ни. Помогнете ни тогава.
- Трябваше да се срещна с теб - отвърна Фортюона. - Ти си моята противоположност. Съгласих се да се присъединя към този мир, който предложи Дракона, но има условия.
„О, Светлина, Ранд - помисли Егвийн. - Какво си им обещал?” Стегна се, готова за най-лошото.
- Наред със съгласието си да се бием - каза Фортюона - ще признаем суверенните граници на държавите така, както са картирани понастоящем. Няма да налагаме покорство на никоя марат-дамане освен на онези, които нарушат нашите граници.
- А тези граници са?
- Както са очертани понастоящем, както…
- Бъди по-точна - каза Егвийн. - Кажи ми го ясно. Кои граници?
Фортюона присви устни. Явно не беше свикнала да я прекъсват.
- Ние контролираме Алтара, Амадиция, Тарабон и Равнината Алмот.
- Тремалкинг - каза Егвийн. - Ще освободите ли Тремалкинг и другите острови на Морския народ?
- Не ги включих, защото не са на сушата ви, а в морето. Те не са ваша грижа. Освен това не бяха включени в споразумението с Преродения Дракон. Той не ги спомена.
- Той има да мисли за много неща. Тремалкинг ще бъде част от споразумението с мен.
- Не знаех, че правим такова споразумение - каза сдържано Фортюона. - Вие искате помощта ни. Бихме могли да напуснем всеки момент, ако заповядам. Как ще се справите с онази армия без помощта ни, която така скоро помоли да ти окажа?
„Помоли?”
- Разбираш ли какво става, ако загубим Последната битка? Тъмния разбива Колелото, убива Великата змия и всичко ще свърши. И то ако имаме късмет. Ако нямаме късмет, Тъмния ще пресътвори света според собствената си изкривена представа. Всички хора ще бъдат обвързани към него във вечно страдание, робство и мъчение.
- Знам това - отвърна Фортюона. - Държиш се все едно точно тази битка - тук, на това бойно поле - е решителната.
- Ако армията ми бъде унищожена - заяви Егвийн, - цялото ни усилие ще бъде изложено на риск. Наистина всичко може да зависи от това, което стане тук.
- Възразявам - каза Фортюона. - Вашите армии не са съдбоносни. Съставени са от децата на клетвопрестъпници. Воювате със Сянката и за това ви уважавам. Ако загубите, ще се върна в Сеанчан, за да вдигна Всепобедната армия в пълната й мощ, и ще доведа _нея_ да се противопостави на този… ужас. Пак ще спечелим Последната битка. Без вас ще е по-трудно и не бих искала да похабим полезния живот на бъдещи дамане, но съм убедена, че можем сами да устоим на Сянката.
Погледна я в очите.
„Толкова хладнокръвна - помисли Егвийн. - Обаче блъфира. Няма начин да не блъфира.” Според донесенията на очите и ушите на Сюан отечеството на сеанчанците беше в хаос. Криза в наследството на трона.