Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
До площадката на третия етаж го отведоха десет стъпала, повече нямаше — по тях се стигаше само до покрива. Свенсон се ослуша пред вратата и внимателно завъртя дръжката. Беше отключена. Удиви се на самоувереността на тези хора, но всъщност мислеше за Чан — какво го бе довело тук? С ужас — и самообвинително ръмжене — се сети, че трябва да е госпожица Темпъл. Чан я бе намерил — беше я проследил до Харшморт. И сега се опитваше да им избяга. Но те не знаеха за присъствието на Свенсон. Докато бяха заети да гонят Кардинал Чан — Свенсон можеше единствено да се уповава на способността на новия си приятел да се изплъзва, — той трябваше да спаси госпожица Темпъл.
А Елоиз? Доктор Свенсон въздъхна. Не знаеше. Да, ако тя беше такава, каквато се надяваше — мирисът на косите й все още пееше в спомена му, — как можеше да я изостави? Къщата беше много голяма — как можеше да се надява да постигне и двете цели? Тръсна глава, раздвоен между порива на сърцето си и дълга в ума си — защото какво бяха тези спасявания в сравнение с несъмнено по-голямата му цел да вкара принца в правия път и да възстанови честта на Мекленбург? Не знаеше.
Тихо излезе на площадката — в двете посоки се простираха коридори, които водеха до двете крила, а пред него бе най-високата точка на прекрасното главно стълбище на къщата и един мраморен балкон, от който, ако погледнеше през ръба му (което не направи), щеше да види главния вход два етажа по-надолу. И в двете посоки коридорите бяха празни. Ако госпожица Темпъл и Елоиз бяха скрити в някоя стая, пред вратата щеше да има пазач. Значи не бяха тук. Щеше да се наложи да слезе на долния етаж.
Но какво търсеше? Опита се да се съсредоточи върху това, което знаеше — какви бяха плановете, които можеха да насочат стъпките му? Доколкото знаеше, Кликата бе използвала Тар Менър, за да събере и рафинира голямо количество индигова смола — или за да направи още от ужасното стъкло, или за да построи дирижабъла, или за нещо още по-зловещо… за алхимията на Оскар Вайланд, използвана от граф Д’Орканч. Втората цел беше да съберат — да уловят в стъклото — лична информация от недоволните приближени на високопоставените и влиятелните. И тогава вече нямаше да има граница за силите на Кликата за принуда и подривна дейност. Та кой нямаше срамни тайни? Кой не би направил всичко, за да ги опази? Ето например херцогът на Сталмере. Да, третата цел беше неговото привличане — в относителна изолация — в Кликата, опит да се спечели благосклонността и участието му. Със смъртта на херцога поне дворцовите интриги на Крабе бяха хвърлени в смут.
А какво означаваше това за Елоиз, която бе причинила смъртта му? Изстина при мисълта, че лоялността й всъщност нямаше никакво значение — след като Елоиз бе показала такава дързост, Кликата щеше да я предаде на Процеса и тя щеше да стане тяхна завинаги. И ако не грешеше — а Свенсон бе сигурен, че не греши, — госпожица Темпъл я очакваше абсолютно същата участ.
Заслиза по широкото дъбово стълбище, стигна до междинната площадка и погледна надолу. Никой. Слезе предпазливо до втория етаж. Чу гласове откъм главното фоайе, но след като бързо се огледа, видя, че и в коридорите на втория етаж няма пазачи. Къде бяха хората от дирижабъла? Нима веднага бяха слезли на първия етаж? Как щеше да ги намери в лутаницата на къщата?
Нямаше представа, но мина през площадката и заслиза по последните стъпала — бяха още по-широки и украсени от горните, тъй като бяха част от първите впечатления за къщата на посетителите, които влизаха през главния вход. Видя откъм входа да идва група облечени в черно лакеи и зад тях поток елегантно облечени гости. След миг чу тропот на ботуши и видя мъж с гневно изражение и буйни бакенбарди да марширува начело на колона драгуни. Лакеите застанаха мирно, но мъжът не им обърна внимание. След това се скри от поглед и Свенсон въздъхна тежко — гледаше петимата или шестима мъже, които трябваше да надвие в присъствието на стотици свидетели. Чу някакъв шум зад себе си, обърна се и видя две момичета с черни рокли, бели престилки и бели бонета. Камериерки. Свенсон видя уплашените лица, но не губи време да ги разглежда — колкото повече време имаха да мислят, толкова по-вероятно беше да се разпищят.
— Ето ви най-сетне! — изръмжа им. — Току-що пристигнах с министър Крабе. Пратиха ме тук да се почистя. Трябва ми леген и да ми изчеткате шинела! Хайде, по-бързичко!