Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
На отсрещната стена имаше друг шкаф, също заключен. Гаечният ключ пак свърши работа и доктор Свенсон отвори вратичките. Видя пет добре смазани карабини, пет извити саби и окачени на кукички над тях — три револвера. Хвърли ключа на едно кожено канапе, взе кутия патрони и бързо зареди един от револверите. Ослуша се. Имаше ли още някой навън? Посегна към една от сабите. Беше нелепо кръвожадна, с еднометрово наточено като бръснач острие и лъскав меден предпазител, който покриваше цялата му ръка. Никога не бе учил фехтовка, но сабята изглеждаше толкова страховита, че доктор Свенсон беше почти убеден, че ще убива сама.
Тръгна през следващата каюта към вратата — люк с падаща метална стълба, която се спускаше десетина стъпки до покрива. Друга стълба водеше към кабината за управление на дирижабъла. Увери се, че никой отдолу няма да го види, и пак се ослуша. Тази каюта много приличаше на другата — пейки и маси, — но изведнъж забеляза на земята под една забита в стената скоба парчета въже. Коленичи втрещено. Парчетата бяха срязани и окървавени… от ръцете на Елоиз несъмнено. Който я беше вързал, не беше имал скрупули — беше стегнал до кръв. Потрепери при мисълта какво е понесла и във вените му забушува гняв. Нима това не доказваше добродетелността й? Въздъхна, защото, разбира се, това не доказваше нищо друго, освен жестокостта и усърдието на Кликата. Също както бяха жертвали възможни привърженици в Тар Менър, така нямаше да се поколебаят да се погрижат за лоялността на новата си последователка — а всеки искрен последовател би изтърпял безпрекословно всякакви изпитания. Само да знаеше какво й бяха казали, какви стимули и изкушения, какви въпроси… само да знаеше как им бе отговорила тя.
Отиде до люка и огледа покрива за пазачи. Доколкото видя, нямаше никого. Дирижабълът бе вързан с две въжета, закачени за долната страна на гондолата, но никой не го пазеше. Реши да не изкушава късмета си, бързо слезе по стълбата и почти затича към металната врата на стълбището.
И в същия миг чу откъм градината изстрел и задавен вик. След миг отекнаха още два изстрела. Свенсон изтича до ръба на покрива и видя долу факли, събираха се. Мъглата беше прекалено гъста, но фактът, че се движеха, му подсказваше, че този, по когото бяха стреляли, не е ранен сериозно или не е сам.
А после видя движение близо под себе си — някаква сянка се промъкна от живия плет до тревата и се приготви да се втурне през чакълената алея пред самата къща. Мъглата за миг се разнесе… Беше Кардинал Чан. Драгуните гонеха Чан! Свенсон размаха ръце като луд, но Чан гледаше към някакъв прозорец — глупак! Свенсон понечи да извика, но какво щеше да помогне това, освен да докара ескадрон драгуни на покрива?
А после Чан изчезна, шмугна се обратно в сенките на градината. Само след секунди на мястото, където беше стоял, дотичаха двама драгуни. Свенсон потрепери при мисълта, че ако бе успял да привлече вниманието на Чан, той най-вероятно щеше да е мъртъв. Драгуните се оглеждаха подозрително, а после погледнаха нагоре и Свенсон се сви зад стената.
Какво правеше Чан тук? Как така никой от тичащите не бе забелязал пристигането на дирижабъла? Сигурно заради мъглата и тъмния му цвят. Свенсон реши, че е имал късмет, че е пристигнал толкова тайно. Само ако можеше да обърне това в своя полза…
Чу рязкото изпукване на трошащо се дърво, отново погледна надолу и с изненада видя Чан — подаваше се от кръста нагоре над мъглата, което означаваше, че е високо над земята, и риташе нещо в голяма каменна саксия; факлите се събраха около него, чуха се изстрели. Подтикнат от внезапен импулс, Свенсон се надвеси през ръба на покрива и с всичка сила хвърли сабята към един прозорец на приземния етаж. Скри се точно когато звънът от строшеното стъкло се извиси над виковете на преследването. Хората долу се развикаха объркано, после се чуха тичащи по чакъла стъпки. Поне някои бяха отклонени към прозореца, което даваше на Чан повече време да направи каквото правеше… В саксия ли се криеше? Свенсон рискува да надникне още веднъж, но не го видя. Нямаше какво друго да направи — а колкото по-дълго стоеше тук, толкова по-голяма бе вероятността да го хванат. Втурна се към вратата за стълбището. Част от енергията му може би идваше от коняка, но знанието, че някак си не е сам, му вдъхваше нова надежда.