Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Здравей, Сами! — възкликна бащата.
— Здравей, стара костилко! — отвърна синът.
И те сърдечно си стиснаха ръцете.
— Много ме радва да те видя, Сами — рече по-възрастният мистър Уелър, — ама как си успял да се справиш с мащеха си, туй е гатанка за мене. Ще те моля да ми напишеш рецептата, нищо повече.
— Шът! — предупреди го Сам. — Тя е в къщи, стари друже.
— Няма да ни чуе — отвърна мистър Уелър. — След чая тя винаги отива за час-два на долния етаж и си ругае; тъй че можем да си поизплакнем двамцата гърлото, Сами.
Докато говореше, мистър Уелър размеси в две чаши някакви спиртни напитки с вода и извади две лули. Бащата и синът седнаха един срещу друг: Сам от едната страна на огнището на стола с високо облегало, а мистър Уелър от другата страна на друг удобен стол; те продължиха да се радват един на друг с подобаващата за случая тържественост.
— Някой да е бил тук, Сами? — сухо запита мистър Уелър старши след продължително мълчание.
Сам отговори утвърдително, като кимна многозначително с глава.
— Червеноносият ли? — запита мистър Уелър.
Сам кимна отново.
— Обичлив човек е този, Сами — рече мистър Уелър, като пушеше настървено.
— Тъй ми изглежда — потвърди Сам.
— Бива го по сметките — рече мистър Уелър.
— Хайде де! — отвърна Сам.
— Взема назаем осемнайсет пенса в понеделник и идва във вторник за един шилинг, да стане половин крона; пак пристигна в петък за още половин крона, да станат пет шилинга; и все тъй я кара, кат удвоява и додето видиш, станало петлирова банкнота: също кат задачите по смятане за гвоздеите при подковаване на конете, Сами.
Сам даде да се разбере с кимане, че си спомня задачите, за които го подсещаше неговият родител.
— Ти, значи, не си подпомогнал за фланелените палтенца? — рече Сам след ново затишие, посветено на пушене.
— Не, разбира се — отвърна мистър Уелтър. — За к’во им са фланелени палтенца на малките негърчета там на юг? Но виж к’во ще ти кажа, Сами — добави мистър Уелър, като сниши глас и се наведе към него, — готов съм да се изтърся здравата не за палтенца, а за усмирителни ризи за някои хора тука.
Като каза това, мистър Уелър бавно се върна в предишното си положение и намигна на първородния си син с много задълбочен вид.
— Наистина ми се струва чудно да се пращат носни кърпички на хора, дет и не знаят к’во да правят с тях — забеляза Сам.
— Те винаги правят разни таквиз щуротии, Сами — отвърна баща му. — Миналата неделя си вървя по пътя и кого да видя, застанала пред църковната врата със синя супена чиния в ръце: твоята мащеха, представи си! Ами истина, Сами, вътре имаше половинпенсови монетки, дет като нищо правеха няколко златни лири; а щом хората захванаха да излизат, задрънчаха отгоре им пенита, та да се чудиш как някаква си супена чиния, правена на тоз свят, може да издържи на туй чудо. А за к’во, мислиш, беше таз работа?
— За още едно чаено празненство може би подхвърли Сам.
— Съвсем не за туй — отвърна бащата, — ами за пастировата водна такса.
— Пастировата водна такса! — учуди се Сам.
— Ъхъ — обясни мистър Уелър, — дължал за три тримесечия, не бил платил пастирът нито една пара, пък и защо ли, щом водата надали му трябва много-много: той не пие от тоз край, Сами, съвсем не пие оттам. А умее да ги увърта, еша си няма. Та тъй, не бил си платил и му спират водата. Отива пастирът на църква и захваща да приказва, че го преследвали кат светец и че сърцето на водопроводчика, дето му спрял водата, щяло да се смекчи и да се извърти в правилна посока; но все пак мислел, че са го сложили в някакъв списък, за да му правят неприятности. Тогаз женорята се събират на заседание, изпяват молитва, избират мащеха ти на председателското място, решават да се събере доброволна помощ и я изсипват цялата в ръцете на пастира. И ако не са му дали достатъчно, за да си плати таксата за вода до края на живота си, Сами — рече мистър Уелър в заключение, — да пукна, а и ти също; ето такваз е цялата история.
Мистър Уелър попуши мълчаливо известно време, а след това продължи:
— Най-лошото на тези ми ти пастири е, че объркват главите на всички млади жени по нашия край, момчето ми. Да поживи бог добрите им сърчица, та те си мислят, че всичко туй е много хубаво и нищо по-хубаво не знаят; ама са жертви на шарлатани, Сами, жертви са на шарлатани.