Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Кръстосвахме простиращия се на километри град - четири и половина милиона същества, закотвени сред пустинята, половината от които по всяка вероятност служители на Арамко - най-голямата нефтена компания на света - и разпитвахме за семейство, изчезнало преди много-много години. Седяхме в маджлис - официалната гостна на по-бедните къщи, далече от центъра на града - и разпитвахме мъже, чиито ръце трепереха, виждахме чернооки хлапета да ни наблюдават от тъмни коридори, зървахме жени, покрити от глава до пети с бурки, да бързат да се отдалечат при пристигането ни. Посетихме един възрастен човек, Саид бин Абдула бин Мабрук ал Биши - държавния екзекутор, обезглавил бащата на ал Насури, - с надеждата осъденият в последния момент да е споменал нещо за кариерата или бъдещето, което желае за сина си. След това отидохме до скромна малка къща, достатъчно близо до водата, за да усетя миризмата на сол, и поради някаква причина, която не можех да обясня, я снимах с мобилния си телефон. Това беше родната къща на ал Насури и разпитахме човека, който се бе нанесъл там, след като семейството заминало, защото би могъл да е чул нещо през следващите години.
Никой не знаеше нищо.
Най-накрая решихме да починем и спряхме в крайпътно заведение, за да пием кафе. Седяхме вън и слушахме разказите на двайсетгодишния идиот за момичето, което срещнал в Мароко, когато телефонът иззвъня и ме поканиха да се прибера незабавно.
Екипът беше събран в единия край атриума, където имаше няколко работни места. Пространството все така беше изпълнено с цигарен дим. Директорът стоеше край една маса пред отворена кутия от архива и още много други струпани на пода наоколо. От тях се показваха пожълтели доклади, транскрибирани разговори с информатори, клюки и слухове.
Директорът обясни, че стигнали до кутия, която съдържала материал без стойност, както смятали, за някои консервативни джамии в Бахрейн.
- Една тънка папка обаче се оказа интересна - каза той. - Отнася се за малка джамия край Манама, столицата.
Погледна ме, за да види дали разбирам последиците от това, което ми говори.
- Джамията на Закария ал Насури? - попитах. Стараех се да говоря спокойно, да не издавам пристъпа на надежда, който ме обзе.
Той кимна.
- Папката съдържа обичайния кух анализ и няколко непълни регистъра на членовете, но сред тях беше заровено това. - Вдигна документ от три страници на арабски. - Преди пет години наш агент от ниско ниво разговарял със саудитец от благотворителна организация, който доставял храни и медикаменти на бежанците в Ивицата Газа. Докато разтоварвали камиони за някаква порутена болница, чул за човек, докаран същата вечер, след израелско ракетно нападение. Когато свършил работата си, се качил горе, за да поговори с ранения и да разбере дали може да му помогне с нещо. Мъжът, който имал рани от шрапнели близо до гръбначния стълб, периодично изпадал в делириум и се свестявал, така че саудитецът прекарал с него почти цялата нощ.
Директорът млъкна за момент, погледна документа, прецени фактите.
- Както изглежда, раненият е бил лекар и в един момент, в полусъзнание, споменал, че някога е членувал в джамия в Манама. Това е причината докладът да попадне точно в тази папка. Всички сметнали, че е от Бахрейн, обаче няма как да е било така, защото по-късно, отново в полусъзнание, човекът казал, че баща му бил обезглавен публично...
Наведох се напред толкова бързо, че насмалко да падна от стола, и казах:
- В Бахрейн няма публични обезглавявания.
- Точно така. Има само в една страна.
- Саудитска Арабия - отвърнах.
- Да. Изглежда, мъжът е пътувал с кола, с жена си, палестинка, и детето си, когато са попаднали под ракетен обстрел. Никой не знае дали колата е била цел, или е пострадала случайно. Жената умира, но не веднага. В бълнуването си той разказал, че я държал в ръцете си и тя го накарала да обещае - да обещае пред Аллах, - че ще се грижи за детето им. Момчето оцеляло с леки наранявания...
- Хвала на Аллах - казаха всички наоколо на арабски.
- Но майката е знаела, че за детето трагедията е двойна. Не само губело нея, но и е страдало от...
- Синдрома на Даун - казах високо.
- Откъде знаете?