Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
- Призори ще издам президентска заповед - продължи Гроувнър - и ще затворим границите. Ще изолираме страната възможно най-добре - летища, земни пунктове, пристанища, всичко, което можем.
Беше очевидно, че се насочват към теорията за човешки вектор, но дори и да се окажеха прави за начина на разпространение на заразата, всяка година в страната влизаха поне по половин милион нелегални имигранти - добра индикация, че опитите за по-добра охрана на границите няма да са от особена полза. Както беше казал възрастният вирусолог - рано или късно всички ние ще седнем на пиршество от последици.
При все че не мислех, че планът им ще успее, замълчах. Нямах алтернатива, така че би било проява на заядливост да разбия идеята им на пух и прах, без да мога да предложа нещо по-добро. Те правеха всичко възможно да спасят страната - толкова по въпроса.
- Не е нужно да тръбим, че е едра шарка - предложи Шепота.
- Можем да кажем, че е много заразен птичи грип - колкото и да е страшен, няма да предизвика същата паника. Ако обявим, че е едра шарка, нещата ще излязат от контрол - както връх Еверест създава свой собствен климат.
- Не - възрази Гроувнър. Очевидно и той беше мислил по въпроса. - Какво ще стане, когато истината излезе наяве? Единствената ни надежда е да си сътрудничим с обществеността – когато имат шанс, американците винаги се оказват достойни граждани. Ако ги предадем, ще ги загубим. Един вектор, една следа - само това ни е нужно и ще можем да го проследим назад. Освен това възнамерявам да пусна ваксината. Не знам дали ще има някаква полза от нея, но трябва да опитаме всичко и да използваме каквото имаме.
- Да, господин президент - каза Шепота. - Да приберем ли Пилигрим?
- Ще замина за Газа - казах аз.
Шепота се съвзе първи.
- Сам американец в Газа? Без легенда? Веднага ще дойдат с бомби и бейзболни бухалки. Ще умреш за по-малко от ден.
- Говорих със саудитците. Те имат на място хора, които могат да помогнат.
- Това означава, че въжето ще е наполовина по-късо.
- Ал Насури е бил там. Това е единствената следа, която имаме.
- Не си длъжен да го правиш - каза президентът. - Това, че не си го намерил, не те злепоставя по никакъв начин. Напротив. Когато се срещнахме за първи път, казах на Шепота да те остави да действаш. Казах му, че си най-интелигентният кучи син, който съм виждал. Не си давах сметка, че си и най-добрият. Справи се повече от добре.
- Благодаря - казах тихо.
- Няма да ти изпратя президентско благодарствено писмо - добави той в опит да разведри тона. - Вече си имаш.
- И топките за голф - отвърнах.
Засмяха се и това ми даде шанс.
- Може ли да помоля за нещо, господин президент? - казах.
- Слушам - отвърна той.
- Има един хакер... когото извадихме от Левънуърт и който свърши чудесна работа. Възможно ли е да не го връщаме там?
- Искаш да го помилвам, така ли?
- Ако е възможно - отговорих.
- Какво ще кажеш, Шепот? Познаваш ли този тип?
- Да. Наистина свърши чудесна работа. Подкрепям.
- Добре. Ще взема името му от Шепота и ще напиша заповедта.
- Благодаря, господин президент - успях само да кажа. Мислех си как Battleboi ще прегърне Рейчъл, когато научат новината.
- Късмет, Пилигрим - каза президентът и с това разговорът приключи. - Надявам се да се видим пак, при по-добри обстоятелства.
Не прозвуча много уверено.
Линията прекъсна. Останах в звукоизолираната тишина и си помислих, че това са може би последните мигове покой, които ще имам за много време. Може би въобще.
Газа.
Шепота беше прав - това е едно от най-опасните места на света.
Единственото добро там беше, че нямаше накъде да отплавам: поне нямаше да ме чакат никакви стари яхти с кърпени платна.
Навсякъде другаде, но не и в Газа.
9.
Понеже страната била Германия, камионите пристигнали точно навреме. Било минута след шест и валял лек дъжд, когато минали през портала на „Хирон“.
Точно както стотици пъти преди това шофьорите минали покрай стъклената фасада на административната сграда и покрай халетата на фабриката и стигнали до товарните рампи отзад. Склададжията - висок мюсюлманин, чието име никой от шофьорите не си спомнял съвсем точно - вече бил на електрокара, готов да товари кашоните медикаменти за износ в Америка. Не казал нищо - той и бездруго рядко говорел, - но шофьорите го харесвали - работел бързо и като че ли бил доста по-интелигентен от повечето си колеги.