Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Посочи останалите от групата.
- Това са всички висши членове на моята организация. Долетяхме от Рияд преди два часа - обясни той и посочи един джъмбо без обозначения, който чакаше на съседна писта. Предположих, че толкова голям самолет им е нужен, за да превозва флотилията джипове.
Усмихнах се и вдигнах ръка, за да поздравя хората. Помислих си да попитам защо сред посрещачите няма жени, но се отказах - не биваше да започваме зле. Вместо това благодарих на директора за съдействието.
- Говорих с Дейв Маккинли преди да излетя от Турция - казах. - Вероятно ви се е обадил незабавно.
Онзи ме изгледа, като че ли съм се простил с разсъдъка си.
- Не съм разговарял с Шепота. Президент Гроувнър е разговарял с негово величество, лично.
Нищо чудно, че имахме Боинг 747 и цяла армия на разположение.
Бях пътувал до Саудитска Арабия само веднъж - при това преди много години, - но си спомнях много добре, че маниерите тук са от огромна важност, така че се обърнах към делегацията.
- За мен, като представител на американските правоохранителни органи, е чест да имам възможност да работя със славната Мабахит - излъгах с крясъци, за да надвикам вятъра. - Всички в моята организация, в цялата ни разузнавателна общност на Съединените щати, ценим вашата служба много високо.
Картър беше описал същите тези типове като „боклук, опакован в кожа“.
- Както вероятно сте известени, много скоро ще идентифицираме мъж, който се опитва да закупи ядрен спусък, или така наречената „бомба в куфарче“. Предвид легендарните умения, знания и интелигентност на Мабахит не се съмнявам, че бързо ще доведем мисията си до успешен завършек.
Хареса им. Всички се заусмихваха и закимаха, запристъпваха напред да ме целунат по бузата и да се представят. След като формалностите свършиха, се качихме на джиповете и полетяхме към далечното сияние от градски светлини.
При предишното си идване бях посетил Джеда, така че познавах града доста добре. Мога да го препоръчам с едно - ако, да кажем, искаш да се самоубиеш, но не ти стига куражът, два дни престой в Джеда ще решат въпроса.
В държава без киносалони, концерти, барове и кафенета, в които да ходят мъже и жени, магистралите бяха почти пусти. Това обаче не попречи на първия джип да пусне сирените и сигналните светлини, така че поне се движехме по плоския еднообразен терен добре озвучени.
Намалихме скоростта едва когато стигнахме до Корниш и свихме вляво. През прозореца видях главната джамия на града, с огромния паркинг отпред - място, което някога, както научих, се използвало за много по-мрачни цели, - после минахме покрай Министерството на външните работи и свихме в някаква малка уличка. Спряхме за проверка на пропускателен пункт, чиито служители приличаха на надзиратели от затвор с максимално строг режим. Вероятно бяха точно такива. Мабахит е единствената разузнавателна служба на света, която управлява своя собствена система от затвори, и не е нужна голяма лопата, за да откриеш, че обитателите й често са обект на изтезания.
Приближихме мрачна на вид сграда, влязохме в подземен паркинг и се качихме с асансьор до огромна конферентна зала, оборудвана с компютърни системи, екрани, видеотехника и остъклени помещения, пълни със сървъри.
- Добре дошли във военната стая - каза директорът.
Имаше поне стотина души - агенти и анализатори, поне на външен вид, - седнали зад бюра. Изправиха се, когато влязохме. Шефът им ме представи на арабски, после се обърна към мен:
- Кажете ни от какво имате нужда.
Обясних, че издирваме мъж на вероятна възраст между трийсет и четирийсет години и с фамилно име Ал Насури.
- Освен това за него не знаем почти нищо - добавих. - Знаем само, че има сестра, която е родена тук, в Джеда.
Казах им, че името ѝ е Лейла, дадох им рождената ѝ дата и че вероятно се е преместила със семейството си в Бахрейн. Директорът кимна, даде инструкции на подчинените си на арабски и ги пусна да действат.
Настани ме на стол до неговия, пред централната конзола, и получих възможност да наблюдавам нещо уникално. Бях чел за тези неща, разбира се, но никога не бях виждал машината на една тоталитарна държава в действие. За човек, който цени правото на личен живот и свободата си, тази гледка е ужасяваща.
Агентите изискаха сертификати за раждане, документи за болнично лечение, заявления за визи и паспорти, архивни документи за членство в джамии, записвания в училища, академични справки, конфиденциални болнични анамнези, регистрации на превозни средства и - едва ли не - записи от всички публични тоалетни в Кралството.