Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Мушнах снимката в пластмасовия джоб и директорът продължи:
- Според документи на граничните власти скоро след екзекуцията майката е взела трите си деца и е заминала да живее в Бахрейн. Не мисля, че е имала голям избор. Заради престъпленията на мъжа си щеше да е презряна сред роднините и приятелите си. Прав ѝ път. - Сви рамене. - Предвид проявите на тези хора обаче службата ни е продължила да се интересува от тях - поне през първите пет години. Бахрейн е приятелска държава и ги е наблюдавала по наша молба.
Посегна към друга папка, при което ръкавът му се вдигна и отдолу се показа златен ролекс със сапфири, който вероятно струваше повече, отколкото повечето хора припечелват за цял живот. Извади няколко листа. Реших, че са доклади на ченгета, които са наблюдавали майката и децата.
- Започнала е работа - продължи директорът, докато преглеждаше документите, - и е престанала да носи хиджаб. Какво говори това? - Погледна хората си. - Не е кой знае каква майка и мюсюлманка, нали? - Всички закимаха утвърдително.
Кой знае? Може би обезглавяването на съпруга има нещо общо с факта, че си е намерила работа и всичко останало, помислих си. Картър беше прав за тези хора, но каква алтернатива имах? В момента ни бяха нужни.
- Момчето се е присъединило към малка джамия, много консервативна и антизападна - в покрайнините на Манама, столицата. Някъде към шестнайсетия му рожден ден са му помогнали да си плати полет до Пакистан...
Стаих дъх. На шестнайсет е бил само дете, но пресметнах набързо коя година трябва да е било.
- И е заминал за Афганистан? - попитах. - Казвате ми, че е станал муджахидин?
- Да - отговори той. - Според някои хора е бил герой, свалил е три бойни хеликоптера.
Разбрах защо е пътувал до Хиндукуш, за да тества вируса, откъде е намерил експлозивите, за да минира селото, и как е успял да се измъкне от австралийците по отдавна забравени пътеки. И си спомних още един саудитец, заминал за Афганистан, за да се сражава с руснаците. И той беше фундаменталист, който страстно ненавиждаше кралското семейство и бе стигнал до идеята да атакува Америка. Осама бен Ладен.
- Значи е бил в Афганистан. След това? - попитах.
- Разполагаме само с още един документ - отговори той и извади тънка папка, завързана с червена панделка. Отвори я и взе впечатляващ на вид формуляр, написан на арабски и подпечатан с официален печат.
- Открихме го в архивите. Изпратен ни е преди повече от двайсет години от афганистанските власти. - Подаде ми листа. - Това е смъртен акт. - Както казах, станала е грешка. Бил е убит две седмици преди края на войната.
Гледах го, без да обръщам внимание на документа, загубил дар слово.
- Виждате ли, не търсите когото трябва - добави той. - Закария ал Насури е мъртъв.
6.
Наблюдавах как полумесецът се издига над Червено море, видях минаретата на градската джамия, застанали като безмълвни стражи, усетих как пустинята напира да превземе всичко и си представих, че чувам как помпите изсмукват по десет милиона барела на ден изпод пясъците ѝ.
Със смъртния акт все още в ръката, станах и отидох до прозореца, без да кажа и дума - трябваше ми минута, за да се овладея, да помисля. С усилие на волята се заставих да анализирам ситуацията. Закария ал Насури не беше мъртъв - бях убеден, че Лейла Кумали е разговаряла по телефона с брат си. Бях чул гласа му от записа и бях видял сина му. ДНК не лъже.
В такъв случай какво означаваше този смъртен акт, от толкова отдавна? Не беше нужно много време, за да видя отговора, и той беше по-лош от всичко, което бих могъл да си представя. Усетих как стомахът ми се свива на топка и, трябва да призная, за няколко кошмарни мига ми се прииска да зарежа всичко.
Знаех обаче, че белег на всяка успешна мисия - може би и на успешния живот - е решимостта да не отстъпваш, да не се предаваш. Какво беше казал Шепота? „Срещни своя Бог като войник“.
В гърба ми бяха вперени десетки погледи и аз се обърнах към тях.
- Той не е мъртъв - казах убедено. - Не е възможно. Има шестгодишен син, който носи неговата ДНК.
Видях как по лицата им пробягва тревога - да не би да искам да кажа, че саудитското разузнаване е сгрешило или е некомпетентно? Глупаво от моя страна. В отчаянието си забравих колко са важни ласкателството и добрите маниери. Стиснах веслата и бързо загребах назад.
- Разбира се, нужна е организация с уменията и опита на Мабахит - да не говорим за нейните висши ръководители, - за да видим неща, които иначе не бихме могли. - Беше толкова захаросано, че да предизвика диабет, но свърши работа - всички се отпуснаха и почнаха да се усмихват и да кимат.