Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Посочих документа.
- Мисля, че през последните седмици на конфликта Закария ал Насури си е купил смъртен акт - или някъде из малките уличи на Кабул, или е подкупил афганистански официален служител да го издаде.
- Защо? - попита директорът.
- Защото е бил муджахидин. Давал си е сметка, че хора като нас винаги ще го търсят. А може би още тогава е планирал да започне по-голяма война. След като старата му идентичност е била погребана, той се е сдобил с нова. Не е било трудно. Афганистан, Пакистан, Иран - целият регион е затънал в хаос, навсякъде има корупция. - Млъкнах, лице в лице с провала си. - Мисля, че някак се е сдобил с нов паспорт.
Директорът се втренчи в мен, после каза:
- Но това означава, че не знаем нито името му, нито националността му... че не знаем нищо...
- Да, така е. Не знаем нищо - отвърнах, като се опитвах да прикрия отчаянието, което ме бе обзело. - Обаче някъде - продължих - някой в арабския свят е чувал за човек на неговата възраст, бивш муджахидин, емигрант, чийто баща е бил екзекутиран в Саудитска Арабия. Колко такива има? Трябва да търсим тази следа.
Директорът се замисли и си представих как часовникът му за милиони отброява секундите.
- Ако има нещо, то няма да е в компютризираните файлове - каза той накрая. - Вече ги претърсихме почти изцяло. Може би в хартиените документи... може и да е останало нещо... от много отдавна.
Заговори бързо на арабски. Даваше нареждания. От последвалата суматоха се досетих, че им е наредено да мобилизират подкрепления, да привлекат още анализатори и специалисти, да извикат пенсионирани служители, които има шанс да си спомнят нещо. Десетки от по-старшите агенти станаха, грабнаха лаптопите и цигарите си и тръгнаха към асансьорите.
Директорът ги посочи.
- Това е основната група за издирването. Те ще се заемат с хартиените документи. Скоро тук ще има още двеста души, но съм сигурен, че няма да стане бързо - горе има апартамент, защо не отдъхнете малко?
Благодарих му, но знаех, че няма да мога. Погледнах си часовника - оставаха шест часа до уговореното ми обаждане на двамата в Овалния кабинет. Обърнах се към прозореца и се загледах в обсипаното със звезди небе. Някъде там, навън, имаше пустиня толкова голяма, че я наричат Море на пустотата. И пак се замислих за Сарацина.
Т. Е. Лорънс - Лорънс Арабски - е познавал тази част на света и природата на хората. Той казва, че будните мечтатели са опасни хора - опитват да живеят мечтите си и да ги превръщат в реалност. Мечтата на Закария ал Насури беше да унищожи всички нас. Моята беше да го заловя. Питах се кой от двамата ще се събуди една сутрин, за да разбере, че кошмарът му е започнал.
7.
Коридорите продължаваха е километри. От всяка страна имаше шестметрови автоматизирани складови конструкции, които се издигаха като паметници - просто въвеждаш номер от каталога, име или някакъв друг елемент от наименованието на документа и конструкциите се задвижват, за да открият нужните архивни кутии. Имах чувството, че се намирам във вътрешността на гигантски компютърен диск.
Имаше осемнайсет еднакви етажа, до един запълнени с хартиени архиви - суровите данни от години следене, предателства и подозрения. Скритият под регионалната централа на Мабахит и свързан с централен атриум комплекс изведнъж се изпълни с хора, търсещи из рафтовете и измъкващи кутии с документи. Директорът бе удържал на думата си и бе докарал тук всички агенти и служители, които бе успял да открие.
Бях слязъл от конферентната зала и сега седях до неколцина старши агенти в команден център, увиснал над атриума. Наблюдавах как на всеки етаж екипи мъже разгръщат жълтеникави папки и претърсват планини от информация, за да открият някаква следа, някакво споменаване на човека, чийто баща е бил екзекутиран в Саудитска Арабия преди толкова много време.
Три часа гледах как ровят, три часа в хранилище без прозорци, сред мъже, които не докосват алкохол, но пушат по две кутии цигари на ден, три часа отброяване на всяка минута, и бях толкова близо до отчаянието, колкото изобщо бих могъл да бъда. Естествено, когато един от седящите край мен каза, че първият екип тръгва да разговаря с хора, които биха могли да допринесат с нещо за възстановяването на прекъснатия разказ, грабнах сакото си и тръгнах с тях.
Тримата агенти бяха корави мъже. Най-младият беше на двайсет и няколко и интелигентността му беше колкото на растение - имах чувството, че се налага да го поливат, за да не изсъхне, Взехме още осем от колегите им и потеглихме в конвой от черни джипове с толкова затъмнени прозорци, че все едно пътувахме в полунощ. Сигурен съм обаче, че изпълняваха истинската си цел идеално - обикновен човек нямаше как да не изпита страх, когато ги види да минават.