Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Спуснах се през каталога на професионалната си памет, оставих ума си да се рее из всички неконвенционални пътеки, но се върнах с празни ръце.
Бях идентифицирал Сарацина, но не го познавах, бях го открил, но не знаех къде да го намеря, той беше някой и никой. Това беше истината и нищо на света не можеше да я промени.
Погледнах си часовника.
8.
Беше най-лошият телефонен разговор, който ми се е налагало да провеждам. Никой не се ядоса, никой не ме обвини за нищо, обаче усещането за провал и страх беше навсякъде.
След като се сбогувах с директора на Махабит, един от черните джипове ме откара до добре охранявания корпус на консулството на Съединените щати. Картър от Бейрутския офис се бе обадил предварително и ги бе уведомил за присъствието ми, така че не се бавих много около преградите за самоубийци и постовете на охраната.
След като влязох, младият дежурен реши, че имам нужда от легло за нощта, и ме поведе към апартамента за гости, обаче го спрях по средата на пътя към асансьора и му казах, че имам нужда от телефон в зоната ТЕМПЕСТ на сградата - място, създадено специално с цел предотвратяване на електронното подслушване. С Мабахит може и да се бяхме разделили с добри думи, но това не означаваше, че им имам доверие.
Дежурният служител се поколеба - може би се чудеше кой точно съм, - после се зае с електронните ключалки на бронираните врати, за да ме заведе дълбоко в сърцето на сградата. Минахме през пункт за вътрешна проверка за сигурност, където ми обясниха, че влизаме в секция, заета от ЦРУ, след което попаднах в малка стаичка, в която имаше само бюро и телефон. Това е най-семплото място, което можете да си представите, пък било то и заради пълната липса на каквито и да било звуци.
Затворих вратата, активирах електронната ключалка, взех слушалката и поисках от оператора да ме свърже с Овалния кабинет.
От другата страна вдигнаха веднага и чух гласа на президента - беше ясно, че е уморен, но пък духът му беше приповдигнат, защото очакваше добра новина. Бях му казал, че ще науча цялото име на Сарацина, датата на раждане, вероятно ще имам и снимка - разполагах с всичко това, но просто не бях предвидил, че ще е безполезно.
Чух и гласа на Шепота - каза, че също участва в разговора, и мисля, че се досети от сдържания ми поздрав, че се задава катастрофа: като всеки добър водещ офицер, той също умееше да преценява много точно нюансите в поведението на агентите си. Така че попита направо:
- Какво има?
Казах им всичко директно, спокойно и твърдо, като съобщенията за катастрофи, които всеки ден четем във вестника. Казах, че въпреки усилията ни и големите надежди отпреди няколко часа отново не разполагаме нищо, с което да работим. С абсолютно нищо.
Последва ужасяваща тишина.
- В един момент сме наперени петли, в следващия - перушина за бърсане на прах - каза Шепота след малко. - Това е провал...
- Проснати сме по очи и нямаме време - добави президентът. Умората, вече без предишната надежда, се усещаше безпогрешно.
- Ами другите? - попитах. - Нещо от другите?
- Сто хиляди души и нищо - отговори Гроувнър.
- Мисля, че не сме имали шанс. Попаднали сме в съвършената буря... - заговори Шепота.
- Чиста кожа, солов играч - прекъснах го.
- Чиста кожа, да. Обаче не е съвсем соло - отвърна той.
- Какво имаш предвид?
- Афганистан. Някой му е помагал, поне за кратко. Солов изпълнител не би могъл да хване трима заложници.
Беше прав, но това не ми се струваше важно, а и президентът вече се беше включил.
- Да хванем жената - Кумали ли беше? - възможно най-бързо. Това ли е планът? - попита той Шепота.
- Да. Пилигрим смята, че тя е в неведение - така ли е?
- Повече или по-малко - отговорих. - Шепота може да ви е казал, господин президент, че тя има начин да се свързва с него, но според мен във връзката има система за предупреждение. Разместена буква, използване на друга дума - ще го предупреди да се скрие.
- Може и да си прав - каза президентът. - Купил си е цял смъртен акт. Значи е умен. Но трябва да опитаме.
- Ще изпратя екип възможно най-бързо - каза Шепота. - Ще я изведем от Турция и ще я преведем в Ярка светлина.
Ярка светлина беше кодовото название на Дои Сам Муан, тайния затвор на ЦРУ, на границата между Бирма и Тайланд, който бях посещавал. Говореше се, че ако някой потъне в Ярка светлина, повече няма да се появи. Беше странно - предвид магнитуда на събитията, които очаквахме, - но не можех да не мисля за малкия симпатяга и какво би се случило с него. Отново щеше да попадне в сиропиталище, в Газа или в Турция най-вероятно. Където и да е, вече нямаше да има поклони и смях.