Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
И това продължаваше и продължаваше - не само информация за обекта, но и всички със същото фамилно име, за да се издирят членовете на фамилията му. Всичко беше на арабски, така че нямах надежда да проследя какво правят, но наблюдавах със страхопочитание как редиците с дискови устройства премигват и търсят информацията, мъже потъваха в търбуха на сградата и се връщаха с жълтеникави папки документи, а няколко души машинописци, зад централната конзола, непрекъснато актуализираха доклада за свършеното, за да може да бъде информиран директорът.
Анализаторите и агентите от екипа се хранеха зад бюрата си, спираха колкото да си вземат кафе или да изкрещят някоя поръчка в огромното пространство, докато - след три часа, когато мястото вече беше ореяно с компютърни разпечатки и изписани листа - един от най-старшите служители се върна от архива с тънка папка официални документи, завързана с червена панделка. Заговори на шефа си учтиво на арабски и това, което каза, накара всички да спрат и да се обърнат към директора.
Той взе папката, погледна я с особените си очи, поиска последната актуализация на текущия доклад и се обърна към мен.
- Имаме всичко необходимо, агент Уилсън. Трябва обаче да призная, че съм объркан. Мисля, че е станала сериозна грешка.
- Каква грешка? - попитах и се помъчих да пропъдя острието на страха.
- Името на човека, когото издирвате, е Закария ал Насури - каза той и ми подаде копие на сертификат за раждане, на арабски.
Взех го и го погледнах за миг. Можех да мисля само едно - какво дълго, много дълго пътуване, за да се добера до този лист. Целият ми живот, в определен смисъл.
- Жената, за която стана дума - продължи той, - Лейла ал Насури, има един брат и една сестра. Братът, Закария, е роден пет години преди нея, също тук, в Джеда. Бащата е бил зоолог в Департамента по морска биология на Червено море. Изглежда, негова специалност са били изследванията върху - явно имаше трудности с латинския, но въпреки това го изрече - Amphiprion ocellaris.
Десетина души в залата се засмяха - каквото и да означаваше това.
- Риба клоун - казах тихо и започнах да разбирам. Мушнах сертификата за раждане в пластмасов джоб и го сложих до мобилния си телефон. - На английски се нарича риба клоун. Мисля, че този, когото търсим, е приел това наименование за псевдоним, може би за да се регистрира в някой интернет форум.
Директорът кимна и продължи.
- Според архивите предшествениците ми в Мабахит са познавали бащата добре. Бил е екзекутиран преди двайсет и пет години.
Сепнах се.
- Екзекутиран? - попитах. - За какво?
Директорът прегледа няколко листа и откри каквото търсеше.
- Обикновеното - пакост на земята.
- Съжалявам, но какво точно означава пакост на земята?
Той се засмя.
- До голяма степен каквото искаме. - Почти половината от хората му също смятаха, че това е смешно. - В неговия случай - продължи - означава, че е критикувал кралската фамилия и е говорел за отстраняването ѝ. - Изведнъж спря да се смее. Спряха и агентите му. Говореше се за кралската фамилия.
- Екзекуциите се изпълняват публично, така ли е? - попитах.
- Да - отговори той. - Бил е обезглавен на паркинга, пред джамията.
Наведох глава - истински кошмар. Едно публично обезглавяване е в състояние да превърне всекиго в екстремист - нищо чудно, че синът е станал терорист.
- Колко годишен е бил тогава Закария ал Насури?
Той отново погледна документите.
- На четиринайсет.
Въздъхнах.
- Има ли сведения дали е присъствал на екзекуцията? - Всичко това беше такова корабокрушение, че очаквах какво ли не.
- Никой не е бил сигурен, но няколко агенти са били на площада тогава и са решили, че е бил там. В резултат към досието на семейството е приложена снимка.
Извади стара фотография и ми я подаде.
Беше черно-бяла, направена от високо - по всяка вероятност камера за наблюдение. На нея се виждаше тийнейджър, висок и слаб, брулен от пърлещия пустинен вятър сред почти празния площад.
Езикът на тялото - пълното отчаяние в позата на младежа - говореше толкова ясно за болка и загуба, че просто нямах съмнение - беше той. Виждаше се приближаващ полицай, с вдигната бамбукова пръчка, който се опитваше да го прогони, и заради това лицето на момчето беше наполовина извърнато настрани. Не видях физиономията му, въпреки че имах негова снимка. Не си давах сметка, но това беше лош знак.