Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Аз съм пилигрим
Аз съм пилигрим - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Аз съм пилигрим

Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:

По следите на съвършеното престъпление...
1 ... 217 218 219 220 221 222 223 224 225 ... 268
Перейти на страницу:

Пратката била голяма - включвала всичко, от палети с ваксини до кашони с антибиотици, милиони дози различни лекарства, - но въпреки това Сарацина товарел камион за по-малко от пет минути. Всички документи били готови, така че шофьорите знаели - щом той е на смяна, няма нужда да проверяват - всичко било съвсем точно.

Грабнали книжата, изтичали през дъжда, скочили в кабините и се насочили към магистрала А5 за отрицателно време.

Ако били погледнали в огледалата за обратно виждане, което никой от тях не направил, щели да видят, че Сарацина все още е на електрокара - и че гледа замислено след тях. Знаел, че дъждът и ремонтните работи по магистрала А5 - винаги имало ремонтни работи на А5 - ще ги забавят малко, затова и той бързал, но не много, така че те щели успеят да стигнат за съответните полети.

Накрая навел глава, опрял чело на ръцете си и се отнесъл някъде между молитвата и изтощението - всичко било свършило, вече не било в неговите ръце и облекчението било толкова всеобхватно, че усетил сълзи да парят клепачите му. Смазващата отговорност на последните три години, огромното бреме от това, че върши работата на Аллах, изчезнали. Оръжието било в свободен полет и съдбата на мисията, благополучието на държавите, оцеляването на невинността, колкото е останала на света, зависела от система за граничен контрол, която според Сарацина била толкова рехава, че на практика не съществувала. Но това не било под негов контрол: той бил направил възможното и сега всичко било в Божиите ръце.

Със засилващо се усещане за свобода най-накрая вдигнал глава, слязъл от електрокара, влязъл в склада, отишъл при шкафчето си и го изпразнил. За първи и единствен път, откакто бил на работа в „Хирон” не изчакал смяната си да свърши. Вместо това метнал раницата си на рамо, измъкнал се незабелязано покрай охраната на портала и - изпълнен с въодушевление - тръгнал по пустата улица в ситния дъжд.

Върнал се в малката си квартира - там имало само легло, маса и умивалник в единия ъгъл, - изпразнил шкафовете от хранителни продукти, опаковал останалите си дрехи в раницата, хвърлил ключа на масата, излязъл и затръшнал вратата. Не направил опит да вземе заплатата, която му дължали, да прибере депозита си за квартирата или да се сбогува с мъжете от джамията на Вилхелмщрасе, проявили такава щедрост към него - изчезнал също така тайнствено, както се бил появил.

Тръгнал бързо през събуждащия се град към железопътната гара, купил си билет и след няколко минути експресът за Франкфурт се появил. Той извадил багажа и медицинската си чанта от шкафчето за дългосрочно съхранение, отишъл до тоалетната и там се върнал към облеклото и идентичността на ливански лекар, който е бил на конференция в Месе.

От седмици, с приближаването на края на мисията му, все по-често мислел какво ще прави след това - нямал желание да остане в Германия, нямал причина да се върне в Ливан. Знаел, че до дни модерната чума - черната шарка, както я наричал за себе си - ще изпълни общественото съзнание. Ще започне бавно, като кибритена клечка в слама, но бързо ще се превърне в това, което учените наричат самоусилващ се процес - експлозия, - и цялата плевня ще пламне.

Америка - големият неверник - ще рухне, смъртността ще бъде астрономическа. Лишен от защитника си, Израел ще стане уязвим и ще падне в ръцете на враговете си. Икономическата активност ще се срине, цените на петрола ще паднат и управляващият саудитски елит - който няма да може повече да купува собствения си народ или да търси подкрепа от Съединените щати - ще започне страховити репресии и с това ще посее семената на собственото си унищожение.

В близко бъдеще светът ще се затвори и пътуванията ще станат невъзможни, защото държавите ще потърсят спасение в карантината и изолацията. Някои ще се справят по-добре от други и макар че един милиард души са измрели от едра шарка през стоте години преди победата над болестта, в ново време не се е появявало нищо подобно - СПИН е далеч от това - и никой няма да е в състояние да предвиди накъде ще потекат реките на заразата и къде ще завият.

И докато времето за умиране - както го бил нарекъл - приближавало, той все повече се убеждавал, че каквото и да се случи, иска да е със сина си. Ако загубят живота си, значи такава е била волята Божия, а той искал единствено да е с детето си, за да може да го прегърне и да му каже, че няма от какво да се страхува на този или в другия свят. Ако по Божията воля останат живи, тогава щял да го заведе в Афганистан, при първа възможност. И заедно ще се разхождат по сенчестите брегове на реките, може би ще му покаже склоновете, където е свалил хеликоптерите. И когато лятото премине в есен, ще отидат в далечните долини, където е крепостта на Абдул Мохамад Кан. Какво по-добро възпитание можеш да дадеш на сина си от примера на вярващите и смелите? И когато му дойде времето - ще се върнат в Саудитска Арабия, ще се смеят и ще живеят заедно в земите, които са най-близо до душата на баща му.

1 ... 217 218 219 220 221 222 223 224 225 ... 268
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)