Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Някак неуместно, огромните му длани бяха сключени около чифт изящни винени бутилки от стъкло с цвят на сапфир и със сребърни панделки под тапите.
— Преди няколко месеца натоварих сто бутилки ланско Лашанийско синьо от един галеон. Запазих няколко, защото знам, че ти се услажда. Добре дошла.
— Добре дошъл на масата, капитане. — Дракаша махна и Езри, Джийн, Локи и Конар се преместиха един стол вляво и освободиха стола до Замира. Джафрим се настани на него и й подаде бутилките вино. Когато тя му поднесе дясната си ръка, той я целуна, а после оплези език.
— Ммм — рече той. — Винаги съм се чудел какъв ли е вкусът на Чавон. — Замира се разсмя, а той придърпа една неизползвана чаша. — Кой е най-близо до бурето бира?
— Позволете — рече Локи.
— Повечето от вас ви познавам — рече Роданов. — Раск, разбира се, адски съм смаян, че си още жив. Дантиер, Кенар, радвам се да те видя, Малакасти, обич моя — какво притежава Замира, което да липсва на мен? Чакай, не съм убеден, че искам да знам. И ти. — Той обви лейтенант Делмастро с ръка и я притисна. — Не знаех, че Замира все още позволява на деца да търчат по палубата без надзор. Кога най-сетне ще израснеш?
— Израснала съм, накъдето трябва. — Тя се ухили и се престори, че го удря в корема. — Знаеш ли, хората мислят кораба ти за тримачтов единствено защото ти вечно стърчиш на палубата.
— Ако си сваля брича, изведнъж ще замяза на четиримачтов — отвърна Роданов.
— Можеше и да повярваме, ако не бяхме виждали достатъчно голи вадранци и не бяхме наясно — отвърна Дракаша.
— Е, аз не посрамвам старата страна — рече Роданов, когато Локи му подаде пълната чаша бира. — Гледам, че си подбрала и нови лийци.
— Оттук-оттам. Орин Равел, Жером Валора. Това е Джафрим Роданов, капитан на „Владетелят на ужаса“.
— За ваше здраве и късмет! — вдигна чаша Роданов. — Враговете ви да са невъоръжени, а бирата ви да не се разваля!
— Глупави търговци и хубави ветрове, които да ти помагат да ги гониш! — Замира вдигна една от подарените й бутилки вино.
— Този път добре ли ги ошушка?
— Трюмовете ще се пръснат — отвърна Дракаша. — Докарахме и малък бриг, към деветдесет стъпки дълъг. Всъщност вече трябва да е пристигнал.
— „Червеният вестоносец“ ли?
— Ти откъде…
— Строци пристигна вчера и каза, че се натъкнал на един куцукащ бриг. И тъкмо се готвел да го оплячкоса, и видял, че му маха група от твоя екипаж. Било на около шейсет хиляди мили северно от Търговския проход, току до Горящите земи. По дяволите, сега, докато разговаряме, може и да пълзят през Търговския проход.
— Тогава повече сила им пожелавам! Ние дойдохме през Приемната.
— Не е хубаво това — рече Роданов и за пръв път, откакто беше дошъл, доби недоволен вид. — Напоследък чувам разни странни неща за Приемната. Негово преосвещенство тлъстото копеле…
— Корабокрушителя — прошепна Конар на Локи.
— … пратил миналия месец един лагер и разправя, че се загубил в буря. Но от надеждни уста чувам, че така и не успял да излезе от Приемната.
— Мислех, че бързината ще ни е от най-голяма полза на идване — рече Дракаша. — Но следващия път, като се връщам, ще мина през Прохода, та ако ще да отнеме и седмица. Можеш да пуснеш мълвата.
— И аз бих те посъветвал същото. И като говорим за това, чувам, че утре искаш да свикаш съвета.
— В града сме петима. Имам предвид… една любопитна работа в Тал Верар. И искам закрито събрание.
— Един капитан, едно начало — рече Роданов. — Добре, утре ще предам на Строци и Колвард. Доколкото разбирам, Ранс вече знае?
— Да.
— Може и да не е способна да говори.
— Няма да има нужда — отвърна Дракаша. — Аз съм тази, дето има да разказва.
— Е, тъй да е — рече Роданов. — Нека говорим иззад дланите си, нека да четат по устните ни книгата на нашите кроежи и да намерим място, където само боговете и плъховете да чуват произнесените ни на глас думи.