Кралство на пепелта

Майев посочи паяка, още преклонен на портала към Южния континент - портал, който кралицата бе отворила като най-обикновен прозорец.

- Защо да тъпчеш останалите шест принцеси в човешки тела, когато можеш да им дадеш толкова по-могъщи? И готови да ги приемат?

Ераван плъзна златисти очи към паяка.

- Със сродниците ти сте съгласни?

Първите му думи към съществото.

Паякът изтрака с щипци и мигна с кошмарните си очи.

- За нас ще е чест да докажем предаността си към кралицата.

Майев се усмихна на паяка. Дориан изтръпна.

- Безсмъртни, непобедими гостоприемници - измърка кралицата на Ераван. - Представи си колко могъщи ще бъдат принцесите с вродените дарби на моите каранкуи. Единението им ще направи и принцесите, и паяците още по-силни.

Щеше да ги превърне в невиждани страшилища.

Ераван не отвърна. Майев просто махна с пръсти и порталът, и паякът изчезнаха. Тя стана от стола си, грациозна като сянка.

- Ще те оставя да обмислиш предложението ми. Каранкуи ми се подчиняват безусловно и с радост ще се присъединят към армията ти.

- Но какво да кажа на брат ми, като го видя отново?

Майев килна глава.

- Възнамеряваш ли да виждаш Оркус отново?

- Защо според теб събирам армия от толкова време и подготвям този свят, ако не за да приветствам пак братята си в него? Да ги впечатля с постиженията си?

Ераван имаше за цел да върне валгските крале в Ерилея. А успееше ли...

Майев вторачи поглед в седналия крал.

- Кажи на Оркус, че ми бе омръзнало да стоя вкъщи, докато той завоюваше нови, и нови територии. - Устните ѝ се извиха в усмивка на паяк. - Предпочитах да тръгна с него.

Ераван мигна веднъж - едничък признак на изненадата му. После махна елегантно с ръка и вратите се отвориха от призрачен вятър.

- Ще обмисля предложението ти, сестро. Заради дързостта да се срещнеш лично с мен ще ти позволя да останеш в крепостта като моя гостенка, докато взема решение. - В коридора се появиха двама стражи и Дориан напрегна лапи върху каменния под, готов за бягство. - Те ще те отведат до покоите ти.

Ако се задържеше в тази стая твърде дълго, кралят можеше да го усети, а така или иначе, не беше почувствал ключа у него. По-късно щеше да продължи търсенето. Да намери най-удачния начин да убие краля. Ако беше толкова глупав, че да се осмели. Засега обаче...

Майев се загърна с пелерината си и Дориан се втурна напред, покривайки се отново в сянката ѝ, докато елфическата кралица напускаше стаята.

Стражите я поведоха нагоре по стълбището в дъното на коридора - към кулата до тази на Ераван. Пространството беше обзаведено с изтънчени мебели от лакиран дъб и чисти ленени чаршафи, навярно наследени от човеците, обитавали крепостта, преди да се превърне в свърталище на изчадия.

Като затвори вратата след себе си, Майев се облегна на масивното ѝ дърво с железни гвоздеи и въздъхна.

- Цял ден ли смяташ да се криеш в този жалък облик?

Дориан се стрелна към пролуката между вратата и пода, но черният ѝ ботуш настъпи силно опашката му.