Хюрем. Московската наложница

— Вчера и ние останахме изненадани от неочакваната новина…

Хюрем отново чу как тъпаните в сърцето ѝ започнаха да бумтят. Ето че моментът беше настъпил.

— В харема ни е било извършено нещо без нашето знание. И не само ние, а и нашата валиде не е била информирана.

Едва забележимо Ибрахим потри ръце. Вече очакваше мига, в който падишахът щеше да изреве:

— Али Джемали ходжа… — Сюлейман се обърна и погледна възрастния мъж. Старецът беше показал уважението си, като бе свел глава, а Сюлейман продължи да говори отчетливо: — …без да сметне за нужно да ни извести, е действал според желанието на Хюрем ханъм, майката на четири наши чеда.

Великият везир щеше да полудее от нетърпение. Той сумтеше наум: Хайде, кажи го вече! Стисни тази московчанка за гърлото. Удоволствие ли ти доставя да говориш бавно и да караш всички да се вълнуват?

Падишахът беше наясно какво любопитство и притеснение беше предизвикал и от двете страни, обаче не го интересуваше. Продължи да говори, като внимателно подбираше думите си:

— Не зная дали това нещо, сторено без наша воля, се е случило поради желанието на майката на нашите деца, или такава е била волята на Аллах. Разговарях с ходжата. Попитах го как така действа, без да ни информира. Той ни отговори, че не е нужно съгласието на един раб, за да бъде изпълнена преценката на Всевишния Аллах.

С Хюрем беше свършено. Хатидже султан ѝ хвърли един поглед с крайчеца на окото си: момичето хапеше устни и усукваше бялата си рокля с пръсти.

— Разбира се, че ако Аллах е преценил така, тогава каква стойност имат нашето одобрение и воля? Пък и дори да бяхме информирани, можеше ли да се обявим срещу тази преценка? Каквото станало, станало. Хюрем ханъм е преминала изпита на Али Джемали ефенди и под неговото свидетелство и пред Аллах тя е станала мюсюлманка.

Последните няколко думи на Сюлейман избухнаха като бомба сред везирите, които в онзи момент разбираха новината. За миг забравиха, че са в присъствието на падишаха, и от слисване всички заедно започнаха да бърборят на висок глас.

Султанът наблюдава за известно време учудването на присъстващите, внезапно вдигна ръка и накара всички да замълчат. В огромната зала вече не се чуваше никакъв звук освен хриптенето от дишането на възрастните везири. Падишахът отново погледна към паравана срещу себе си. Хюрем вече можеше да види огъня, който припламваше в очите на Сюлейман. Погледът ѝ се фокусира върху устните на мъжа. Защото сега всичко зависеше от няколкото думи, които щяха да бъдат изречени от тези устни. Живот или смърт. Щастие или скръб.

Падишахът се покашля още един-два пъти.

— Макар че се ядосахме, тъй като такова важно нещо бе скрито от нас, се зарадвахме, че майката на децата ни е съзряла верния път и приела исляма.