Хюрем. Московската наложница

Хюрем поклати отрицателно глава.

— Теб не. Себе си и децата.

Един-два пъти докосна с показалец гърдите на падишаха.

— Нима нищожната Хюрем може да погуби самия Сюлейман? Ако знае, че той би живял един час повече, тя изобщо не би се поколебала и би жертвала оставащия ѝ живот за Негово Величество султана.

— Лудо момиче.

Сюлейман отново с обич прегърна съпругата си. Този път устните им се срещнаха. След една гореща целувка той каза:

— Добре де, как щеше да го направиш? Как щеше да убиеш себе си и децата?

— Не зная. — Хюрем сви рамене. Беше стиснала сочните си изпепеляващи устни и отново се бе превърнала в малко палаво момиченце. — Щях да измисля нещо. — Сложи коляно между краката на мъжа си. — За какво ми е да живея, след като Негово Величество султанът не ме иска повече?

— Ами децата? Тях защо щеше да погубиш?

Хюрем изобщо не се поколеба:

— А какво да правя? Да оставя трима храбри принцове и една принцеса като роза, че някой друг да дойде и да ги убие ли?

Сюлейман замръзна на мястото си. Изобщо не беше мислил за това. Наистина, какво щеше да стане с децата, ако от страх от прелюбодейство той бе изоставил Хюрем? Замисли се: Вярно е, че те са и на двамата, но макар и да сме Сюлейман, не сме вечни на този свят. Дали след нас Мустафа хан би чувствал братята си като своя кръв? Или пък ги погубил, мислейки си, че са хвърлили око на престола ни?

Усети, че целият настръхва.

— Боже — промърмори едва доловимо, — не позволявай ръцете на рожбите ми да се изцапат с братска кръв!

Още веднъж се възхити на честността и искреността на Хюрем. Сюлейман знаеше, че е такава, но ето че още веднъж го видя. В сърцето на съпругата му нямаше нищо скрито-покрито. Султанът бе сигурен, че точно такава жена му беше нужна. Поне до нея можеше да се измъкне от обръча на лицемерието, който го обгръщаше отвсякъде.

— Моята Хюрем с красивите очи — прошепна той. — Все още ли не си ме опознала, че допускаш такива кървави мисли в хубавата си глава? Сюлейман би ли изоставил усмихнатата си красавица? Когато ми съобщи онези неща, аз се обърках. Разпитах какво е приемливо да cе направи. Казаха ми или брак, или е прелюбодейство.

— Ако не беше така, нямаше ли да ме вземеш?

Падишахът се засмя.

— Ако не го бяха казали, според теб дали щях да оставя главите върху раменете им?

Погледна в красивите помръкнали очи на Хюрем.

— Хайде, остави тези мисли. Всичко сега е в миналото, както и страховете. Виж, вчера беше Хюрем хасеки, а днес стана Хюрем султан. Светът вече така ще те помни.

Падишахът дръпна покривалото от главата на съпругата си. Махни гребена с перлите, който държеше косите ѝ. Докато я задушаваше с целувки, изключително търпеливо разплете една по една плитките ѝ. Разпусна косите ѝ надолу по раменете като червена вълна. Изпълнените с желание ръце на съпруга ѝ се насочиха към тюления пояс на кръста. Не след дълго роклята се беше свлякла в краката ѝ с шумолене. Сега беше съвсем гола пред мъжа си. Пред съпруга си!