Хюрем. Московската наложница

От другата страна Ибрахим паша трудно се удържаше да не се свлече на мястото си. Това ли го сполетя, докато той чакаше победа? Опита се да се успокои. Нали Сюлейман беше велик човек и справедлив владетел, щеше да освободи московчанката и след това да я изгони. Кой знае, можеше да ѝ отпусне и пари. Нека, стига да я изгони, каквото ще да ѝ дава!

Какво сега? Какво правеше Али Джемали ефенди? Когато по знак на падишаха ходжата се доближи до паравана, Ибрахим спря да диша. Какво правеше този човек, какво правеше? Мислите, тревогите, страховете нахлуха в мозъка на великия везир като писъци. Изсумтя наум ядосано: „Този човек защо чете Корана? Къде се е видяло да се чете Коран, когато се гони наложница?“.

И Хафса султан не беше по-малко смаяна от Ибрахим. И тя постоянно се питаше какво прави този Сюлейман. Беше ги извикал така жени и мъже, за да станат свидетели на нещо. Но на какво? Хубаво, беше освободил момичето. И беше постъпил добре. Разбира се, това прилягаше на Сюлейман. Нека нещастната жена да си търси щастието на друго място. В края на краищата Хюрем беше майка на трима принцове и една дъщеря от падишаха. Разбира се, че заслужаваше по-специално отношение. Но защо сега Сюлейман караше ходжата така изневиделица да чете Корана?

Жената изведнъж се изправи от мястото, където седеше, и каза:

— Божичко!

Сякаш щеше да се задуши от вълнение. Натисна с ръка гърдите си.

— Божичко! — каза си отново. — Синът ми, падишахът, е полудял!

Божествената мелодия на Корана, който Али Джемали ефенди четеше с прочувствен глас, за момент накара всички да забравят сметките, мислите и въпросите, които се въртяха в главите им. За кратък момент.

Когато ходжата приключи с аята[109], затвори книгата. Целуна я три пъти и я докосна до главата си, а после я подаде на падишаха. И Сюлейман я пое, целуна я три пъти и я докосна до главата си, а след това задържа Свещения Коран на нивото на гърдите си. Гласът на ходжата отново се чу:

— Кой сте вие, синко?

С изключение на Хюрем, всички зяпнаха. Защото бяха разбрали какво се случва. Хюрем пък беше слушала ходжата, мислейки си, че чете молитва за мъртвец.

— Аз съм шах Сюлейман, синът на султан Селим Свирепия.

— Шах Сюлейман, както ми каза по-рано, приемаш ли Хюрем хан която седи тук, за своя жена?

Какво! Какво! Какво! Божичко! Божичко! Божичко! На Хюрем ѝ стори, че някаква ръка се протяга и стиска гърлото ѝ. Причерня ѝ пред очите. Ощипа се и се опита да се съвземе. Какво! Ходжата какво попита Сюлейман? Дали приема Хюрем за своя жена? Да, точно това беше попитал. Хатидже султан бе станала и я беше прегърнала. Доволна, че страховете ѝ са били напразни, Семиха — жената на Искендер паша — се бе свлякла в краката на Хюрем. Сега целуваше ръцете ѝ. Хюрем всеки момент щеше да припадне и успя само да промълви: