Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Сюлейман сключва брак с мен. Брак! Брак! Брак! Негово Величество султанът се жени за мен!
Ходжата продължи:
— Повтори и пред свидетелите, синко. Съгласен ли си? Прие ли Хюрем ханъм за своя жена?
Падишахът, който гледаше Хюрем зад паравана с блеснали очи, отговори, като наблягаше на всяка дума:
— Съгласен съм… и приемам… Хюрем ханъм… за своя жена, ходжа ефенди.
— Чухте ли и вие?
Везирите, които все още не можеха да се отърсят от смайването си, кимнаха:
— Чухме, чухме.
Ибрахим паша все още се опитваше да се измъкне изпод руините на очакванията си за победа, сринали се отгоре му. Чух, по дяволите! — изсумтя наум. — Московската змия отново ухапа.
Зембилли ходжа се обърна този път към паравана.
— Коя си ти, дъще?
Настъпи кратко мълчание. Останала без сили от лутането между смъртта и живота, мъката и щастието, нищото и мощта, Хюрем беше приковала погледа си в очите на Сюлейман през малките дупчици на паравана. Беше сигурна, че и падишахът вижда нейните очи. Опита се да събере мислите си. Това не можеше да е сън, нали? Сън, от който да се събуди и да започне да се вайка. Изправи се от мястото, където седеше. Изпъна рамене, вдигна глава.
— Аз — каза тя величествено — съм дъщерята на отец Никола от Рутения, Александра Анастасия Лисовска.
От отсамната страна на паравана се чу мърморене. По лицето на Сюлейман се изписа доволно изражение.
— Дъще, ти приемаш ли за свой съпруг сина на Селим хан, шах Сюлейман, който седи срещу теб?
Мълчание.
Първоначално никой не обърна внимание на тази тишина. Обаче тя се проточи. Всички започнаха да се споглеждат. Хюрем видя, че в силните като стомана лешникови очи на падишаха започнаха да прехвърчат искри. Хатидже султан бе хванала ръката ѝ и я тресеше, сякаш ѝ казваше: „Хайде, отговаряй“.
А Хюрем се боеше да не се събуди.
— Чу ли ме, дъще?
Нетърпението и притеснението се усещаха и в гласа на ходжата.
— Чух, ходжа ефенди.
— Тогава отговори, дъще. Приемаш ли за свой съпруг сина на Селим хан, шах Сюлейман?
— Приемам го.
Отговорът на Хюрем бе съпроводен от тихо прихлипване. Тя видя как зад паравана лицето на падишаха се озари. За първи път от онази нощ и по изражението на Хюрем се бе изписала усмивка на искрено щастие. Трапчинките ѝ веднага се появиха.
— Чухте ли и вие? — попита ходжата отново везирите.
— Чухме.
— Бихте ли свидетелствали утре в отвъдното, че шах Сюлейман и Александра… такова, Хюрем ханъм, са съпруг и съпруга?
— Бихме — отвърнаха присъстващите.
Този път гласовете им се чуха по-добре.
— В такъв случай — каза Зембилли Али Джемали ефенди — обявявам пред Аллах този мъж и тази жена, шах Сюлейман и… аа… Хюрем ханъм, за съпруг и съпруга.
„Покровът ми се превърна в сватбена одежда“, помисли си Хюрем щастлива. Едва се удържаше да не събори паравана и да не се хвърли на врата на съпруга си от другата страна.
Вече беше ред на други да си облекат покров.
LII
Всичко се случи накуп и Хюрем дори не можа да изживее радостта от брака си. И бездруго не бе останало нищо, което да остави следа у нея, освен онази първа нощ. С изключение на невероятното щастие, което изживяваше.
Тя съблече белите одежди, които бе нарочила за свой покров. След като приключи процедурата по прегръщането от страна на пърхащата от щастие Мерзука и останалите прислужнички, които подсмърчаха и дружно плачеха, Хюрем отново бе облечена в една от онези пищни рокли в люляков цвят.
Деколтето на роклята оставяше открити закръглените ѝ рамене и шията ѝ чак до мъничката цепка, която образуваха гърдите ѝ. Хюрем не сложи гердан на врата си. Нали Сюлейман често ѝ повтаряше:
— Красивата ти шия, която би накарала и лебедите да завиждат, е по-прекрасна и ценна и от най-редките камъни.
В такъв случай нека бижуто ѝ да бъде голото деколте, което Сюлейман щеше да дамгоса същата вечер с огнените си устни.
Помощничките ѝ пристегнаха роклята в кръста с тюлен пояс отново в люляков цвят, но в по-светъл тон. Тюлът се спускаше на волани от кръста ѝ надолу до земята. Откритите ѝ гърди изглеждаха предизвикателно закръглени. И плавните извивки на бедрата ѝ личаха ясно. За момент се замисли дали беше редно да разкрива до такава степен гърдите си. Тя вече беше мюсюлманка. А мюсюлманките не се обличаха така разголено. Хюрем веднага измисли решение.