Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Сплетете ми косата.
Тази вечер тя щеше да изглежда като московчанките.
Момичетата се спогледаха. Господарката им винаги пускаше косите върху раменете си и казваше:
— На Негово Величество султана така му харесва.
Но днес беше ден на изненади. Помощничките изпълниха припряно желанието ѝ. Дръпнаха силно назад чупливите ѝ червени коси, докато кожата на главата не я заболя, и ги сплетоха прилежно. После по указания на господарката си усукаха плитката като корона около главата ѝ. Захванаха я стегнато с гребен, украсен с два реда перли. Челото, слепоочията, страните и малките ѝ уши сега бяха на показ. Хюрем огледа критично отражението си в огледалото. Никога до онази вечер не се бе харесвала толкова много.
— Сега покрийте косата ми с парче тюл в тона на пояса, с който пристегнахте кръста ми. Да видим как ще стане!
Стана много красиво. Хюрем дръпна напред краищата на покривалото. Сега голотата на раменете и деколтето ѝ сякаш бяха зад перде от мъгла.
През времето до вечерния намаз непрестанно идваха посетители, за да я поздравят.
Първа пристигна Хафса султан. Хюрем посрещна възрастната жена, вече нейна свекърва, с уважение, подобаващо на една булка. Целуна ѝ ръка и я докосна до челото си, а валиде султан, плачейки, прегърна момичето. Всъщност жената не знаеше защо плаче. Откакто преди двеста години Орхан бей бе приел за съпруга гръцката девойка Нилюфер ханъм, до днес никой падишах не се бе женил. Дали сега Хафса проливаше сълзи на скръб, че синът ѝ бе развалил двестагодишна традиция, или пък защото враждата за престола, от която страшно се боеше, вече бе станала неизбежна? Беше въпрос на съдба и късмет принц Мустафа да застане начело на империята след баща си. Тронът, който преди няколко часа беше готов за сина на Гюлбахар, сега изглеждаше далечен като недостижима планина. Кой вече можеше да нареди на Хюрем да остави престола на него? Падишахът ли? Хафса се засмя горчиво наум. Сюлейман беше могъщ, уважаваше нравите, обичаите, традициите, закона и правосъдието. Но беше толкова слаб и немощен пред това момиче. Заради Хюрем с една дума той бе погубил двестагодишна османска традиция.
От една страна, валиде султан се възхищаваше на момичето. Гледай ти тази малка московчанка. Успя да направи онова, което не можаха да се осмелят стотици жени, забавлявали падишасите, раждали им деца и престолонаследници, включително и тя. Такъв е животът. Не се усмихва на онези, които не поемат риска да се простят с него. Нито една не се осмели, но лудото момиче предизвика смъртта. Само преди малко си беше облякло покров, а сега гледай как сватбен воал покрива косите му!
Вдигна глава и погледна влажните очи на Хюрем, дълбоки като море.
— Много си красива, снахичке — каза Хафса. — Като поточе си. Чисто, бистро и прозрачно. Остани си все такава! Бъди добра съпруга на сина ми и султанка на държавата.
Това си бе обещала и Хюрем.
Нощта покри двореца като дебел юрган. След молитвата преди лягане шумът от припрените стъпки лека-полека стихна.
Хюрем накара да загасят повечето факли. Сега стаята се осветяваше от пламъците, които се извисяваха от огъня в конусовидното огнище, където огромни дънери горяха с пращене. Точно както през първата нощ, когато се срещнаха със Сюлейман в тази стая. Хюрем се намести накрая на пищното легло, а в душата ѝ бушуваше буря от страст, неописуеми страхове и вълнения. Все още не можеше да повярва, че случилото се беше истина. Кой знае колко пъти се бе ощипала по краката и ръцете. Но не беше сън. Бе реално като този огън.
Когато чу, че вратата се открехва, тя се изправи на крака.
Падишахът беше застанал на прага и с палаво изражение гледаше Хюрем.
— Добре дошъл, Сюлейман. Зарадва ни.
Чудеше се тя ли изрече това.
Беше сключила ръце пред себе си, както всеки път, а стойката ѝ показваше уважение. Не можа повече да се съпротивлява на чувствата, които се надигаха и бушуваха в нея. Хюрем изтича и се хвърли на врата на мъжа си с вик, който изразяваше цялата ѝ радост, щастие и благодарност:
— Ваше Величество, султане мой.
След една прегръдка, която накара телата им да се разтреперят, падишахът се отдръпна за миг и въпреки слабата светлина в стаята се наслади на заслепяващата красота на жена си. Дръпна назад парчето тюл, което покриваше раменете ѝ като воал, и се показа гладката ѝ кожа като на гръцка статуя. Червените пламъци осветиха шията и раменете на Хюрем.