Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
След като наредих в гостилницата да запалят хубав огън и поръчах добър обяд, изведнъж ми мина през ума, че пасторът може да заложи моя диамант, така че да остана за малко насаме с племенницата му. Помолих го, като му казах, че не искам да направя това сам, тъй като не желая да бъда разпознат. Той прие с готовност предложението ми, доволен, че може да ми направи такава услуга.
Така успях да остана сам с прелестната Кристина. Прекарах един час с нея, но не се опитах дори да я целуна, макар че умирах от желание за това. Само подготвих сърцето й за желанието, от което бях възпламенен, с всички онези приказки, които тъй лесно разгорещяват въображението на едно младо момиче.
Пасторът се завърна и ми предаде пръстена с думите, че поради празника на Светата Дева ще мога да го заложа чак след два дена. Говорил с касиера на заложната къща и той му казал, че могат да ми дадат двойна сума от тази, която съм поискал.
— Господин пасторе — му казах аз, — ще ми направите голяма услуга, ако вдругиден дойдете от Пр. и заложите сам пръстена, тъй като, след като сте го доказали вече, би могло да възбуди подозрение, ако го занесе някой друг. Разбира се, ще ви платя разноските за колата.
— Обещавам ви да дойда.
Надявах се, естествено, че ще доведе и племенницата си.
По време на обяда, седнал срещу Кристина, аз откривах у нея всеки миг по някоя нова прелест. Тъй като се страхувах да не загубя доверието й, а и през деня вече се бях сдобил с известно незначително благоволение, реших да не прибързвам и да докарам нещата така, че добрият пастор да я върне във Венеция. Само там можех, по мое мнение, да събудя любовта й, на която да дам подходяща храна.
— Господин пасторе — казах аз, — съветвам ви да заведете вашата племенница отново във Венеция. Аз поемам всички разноски по престоя ви там. Ще ви заведа при една добродетелна личност, където госпожица Кристина ще бъде така сигурна, както пред очите на майка си. Искам да я опозная добре, преди да мога да се оженя за нея. В такъв случай, вярвам, работата няма да излезе несполучлива.
— Господине, аз сам ще доведа моята скъпа племенница веднага, щом ми съобщите, че сте намерил къща, в която да мога със сигурност да я поверя.
Докато разговаряхме, погледнах към Кристина и я видях да се усмихва със задоволство.
— Скъпа моя Кристина — й казах аз, — най-късно след една седмица работата ще бъде уредена. През това време ще ви пиша и се надявам, че ще ми отговорите.
— Чичо ми ще ви пише вместо мен, тъй като аз никога не съм имала желанието да се науча да пиша.
— О, скъпо дете, как искате да станете жена на венецианец, щом не знаете да пишете?
— Необходимо ли е да зная да пиша, за да стана жена? Мога отлично да чета.
— Това не е достатъчно и макар жената да може да стане съпруга и майка, без да може да тегли дори чертицата на буква „А“, все пак желателно е едно младо момиче да умее да пише. Аз дори се учудвам, че вие не можете.
— Ха, та това не е за чудене! При нас няма нито едно момиче, което да може да пише, нали така, чичо?
— Това е вярно, но пък и никоя не си е наумила да се омъжва във Венеция. Щом ти желаеш да направиш това, ще трябва да се научиш и да пишеш.
— Непременно — допълних аз, — и то дори преди да дойдете във Венеция, понеже там всички ще ви се надсмиват, ако не умеете да пишете. Знам, че това ви наскърбява, моето момиче, и съжалявам.
— Това повече ме ядосва, господине, защото е невъзможно за една седмица да се науча да пиша.
— Аз се задължавам — обади се чичо й — да те науча за четиринадесет дни, ако вложим цялото си старание. Ще знаеш достатъчно, за да се дообразоваш след това сама.
— Това е голямо начинание, но ще го поема и ви обещавам да уча ден и нощ. Ще започна още от утре.
След като се нахранихме, казах на пастора, че би направил добре, ако вместо да отпътува след вечеря, остане да си отпочине през нощта и тръгне един час преди съмване. Така той би стигнал навреме за своята литургия, но би бил много по-бодър. Вечерта поднових предложението си и понеже видя, че на племенницата му се спи, остави се лесно да бъде убеден. Повиках гостилничарката, за да й поръчам кола за сутринта. Когато й възложих да запали за мен огън в съседната стая и да приготви там легло, набожният пастор се намеси, като каза, че това не било необходимо, защото в стаята, в която се намираме, има две легла и едното щяло да бъде за мен, а другото за него и неговата племенница.