Съдбовният кораб [bg]

Сега обаче, докато наблюдаваше познатия такелаж да навлиза в полезрението ѝ, беше сигурна — това беше нейният кораб и тя го познаваше, както познаваше лицето на майка си. Не извика новината към всички, а се заспуска надолу по мачтата и щом достигна палубата, се затича. Без да почука, нахълта в каютата на Брашън. Той беше в леглото и спеше, след като беше поел нощната вахта.

— Тя е. На югозапад, откъдето мислеше, че може да дойде. Този път няма грешка, Брашън. Вивачия е.

Той не я заразпитва, а само си пое дълбоко дъх.

— Значи е време. Да се надяваме, че Кенит наистина е интелигентен и разумен, какъвто вярваш, че е. Иначе предлагаме гърлата си на касапин.

За момент тя можеше единствено мълчаливо да се взира в него.

— Извинявай — дрезгаво предложи той. — Нямаше нужда да казвам това. И двамата се съгласихме на този план, и двамата убедихме екипажа, че ще проработи. Не се чувствай сякаш стоварвам всичко върху теб.

Тя поклати глава.

— Ти само изрече на глас онова, което си мислех от много дни насам. По един или друг начин, Брашън, всичко е върху мен. Ако не бях аз, този кораб и екипажът му нямаше да се намират тук, камо ли да обмислят този безумен план.

Той я обгърна в груба прегръдка. За един миг миризмата на голата му кожа беше в ноздрите ѝ, а разпуснатата му коса — върху бузата ѝ. Алтея отърка лице в топлотата на гърдите му. Защо изобщо беше склонна да рискува, почуди се тя? Защо да залага живота на този мъж и собствения си в името на подобна рискована постъпка? Тогава той я освободи и взе ризата си от стола. Докато я обличаше, отново стана капитанът.

— Иди изтръскай мирния ни флаг и го вдигни. Искам екипажът да приготви оръжията, но да не се въоръжава. Припомни им, че най-напред ще предложим на Кенит да поговорим, не го каним да се качи на борда ни. При първия знак на агресия от негова страна обаче ще отвърнем подобаващо.

Тя прехапа език, за да не му каже, че екипажът не се нуждае от напомняне. Двамата грижливо им бяха втълпили всичко това. Без да се налага да се оправя с подривната дейност на Лавой, тя се чувстваше далеч по-уверена в екипажа. Хората щяха да се подчиняват. Може би след няколко часа отново щеше да стои на палубата на Вивачия. Може би. Скочи да изпълни заповедите му.