Съдбовният кораб [bg]

— Добре съм, разбира се. А ти?

— Изглеждаше толкова… За момент се уплаших, че ще припаднеш. — Очите на Ета пробягаха по лицето му в опит да го разчете. Опита се да вземе ръцете му в своите.

Така нямаше да стане. Той отправи леката си усмивка към нея. Да я разсее.

— Момчето — каза с тих глас и кимване по посока на Уинтроу. — Това може да е трудно за него. Как е?

— Разкъсван — веднага му довери Ета. По-дребнав мъж би се засегнал колко лесно бе пренасочил тревогата ѝ от себе си към Уинтроу. Но Ета все пак беше просто курва. Тя въздъхна. — Стреми се отново и отново да изтръгне някакъв отклик от кораба. Настоява тя да реагира на него като Вивачия. Тя, разбира се, не го прави. Току-що се опитваше да предизвика някаква реакция спрямо присъствието на Алтея. Тя обаче не му предлага нищо. Когато ѝ напомни, че си му обещал Алтея да не пострада, тя се изсмя и каза, че това е твое обещание, не нейно. Дълбоко го нарани, като каза, че уговорката с теб не е обещание към него. — Ета понижи гласа си още повече. — Ще означава много за него, ако го увериш, че ще удържиш на думата си.

Кенит повдигна рамо в безсилие.

— Ще го направя, доколкото мога. Както му казах и преди, понякога хората са решени да се бият до смърт. Какво мога да направя в такъв случай? Несъмнено не очаква от мен да ѝ позволя да ме убие само за да удържа на думата си?

За момент Ета просто го гледаше. На два пъти изглеждаше сякаш ще каже нещо, но не издаде и звук. Най-накрая попита тихо:

— Вдигнали са мирен флаг. Предполагам, че може да е измама, но… но ти ще опиташ да спазиш обещанието си, нали?

Той наклони глава.

— Колко странен въпрос. Разбира се, че ще се опитам. — Придаде топлина на усмивката си. Предложи ѝ ръката си, а тя я пое и завървя с него към парапета. — Ако нещата тръгнат на зле — използвай преценката си за това — но ако подозираш, че нещата може да не се развият както му се иска на Уинтроу, го заведи долу — каза тихо. — Намери извинение, някакво отвличане на вниманието. Каквото и да е.

Ета хвърли поглед към него.

— Той не е дете, че да забрави за една играчка, щом му подхвърлиш друга.

— Не ме разбирай погрешно. Само казвам онова, което и двамата знаем за вярно. Ти си жена, отлично способна да разсее всеки мъж. Каквото и да трябва да сториш, няма да те обвинявам. Каквото и да е. Не очаквам да успееш да го накараш да забрави участието на семейството си в това, но не е нужно да става пряк свидетел. — Така. Не можеше да направи намека по-ясен, без да ѝ заповяда в прав текст да го прелъсти. Са знаеше, че жената имаше достатъчно апетит за двама мъже. Напоследък беше ненаситна. Трябваше да е способна да задържи Уинтроу зает толкова дълго, колкото бе необходимо за Кенит да разреши този проблем. Тя изглеждаше дълбоко замислена, докато приближаваха Уинтроу. Той говореше нежно на кораба.