Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Разбира се.

Човекът стана и приглади гънките на дрехата си.

— Тогава до утре. Лека нощ.

Той се поклони и излезе от палатката.

С пълна уста, Преследвача посрещна погледа на Пустошта и мръдна глава към навеса. Пустошта отиде до входа.

— Отишъл си е.

— Има ли някой наоколо? — попита Преследвача.

— Трудно е да се каже. Тъмно е. Вероятно има.

Преследвача изръмжа в знак на съгласие и направи знак на Кокошката да излезе.

— Вие двамата сте първата стража.

Кокошката сърдито хвана подноса и го изнесе навън.

— Превземки. Първото прилично ядене от месеци…

Преследвача насочи вниманието си към Ереко.

— Какво мислиш?

През цялото време Пътника просто ядеше със сведен поглед. Изглеждаше, че се е отказал от всичко и е готов да приеме каквото и да му се случи. Това бе или най-лошият вид вяра в предопределението, или просветеното разбиране, че очакванията, начертанията, стремежите не са нищо повече от измамливи привидения, които в последна сметка не променят нищо. Кайл се вбесяваше, че не може да реши за кое от двете става дума.

Ереко взе гърненце с гъст жълт крем, който се стори на Кайл кисело мляко. Помириса го и го върна.

— Бил съм надалеч много дълго време, разбира се. Но съм чувал слухове. Струва ми се, че може и да са верни. Тази част от материка е управлявана от магокрация — олигархия от могъщи магове, насочили всичките си възможности и проучвания към разгадаването на тайните на Възнесението. Говори се, че били майстори на Пътищата на Денъл и че дори извършвали твърде отблъскващи хирургически намеси и опити върху телата на хората си с тази цел. Несъмнено разглеждат Възнесението като своя път към властта и безсмъртието и тъй нататък.

— А той не ти обърна внимание — намеси се Кайл.

Ереко се засмя весело.

— За мен Възнесението не е важно, Кайл. За тях вероятно съм просто някакъв жалък неуспех. Нищо повече от това.

— Ти си най-древният от всички живи създания на света, Ереко — изведнъж се обади Пътника. — Ти си баща на всички нас.

— Баща? — повтори Кайл смаяно.

Ереко отклони думите с ръка.

— Нашият приятел говори като поет, Кайл. Стане ли дума за толкова древни времена, единственото средство е езикът на поезията. Оттук идват преданията, митовете, разказите за сътворението, историята. Те не са нищо повече от съчинения, създадени за оправдаване на днешното положение на нещата.

Преследвача завъртя очи и гаврътна едно питие.

— Надявах се на доста по-практична информация.

Ереко се разсмя и се усмихна смутено.

— Да, извинявам се. На въпроса. Те са разделени. Искат да тръгнат срещу нас — но са несъмнено притеснени що се отнася до уменията ни. Важно за нас е коя част ще надделее. Гласовете за предпазливост или гласовете за действие.