Гаснещ зрак [bg]

Въздухът бе странно затихнал, но все пак сякаш таеше ехото от хаоса и касапницата, раздрали двора не чак толкова отдавна. Прахта, надвиснала във въздуха, улягаше с неохота, не искаше дори да се разнесе. Ако неодушевената природа можеше да затаи дъх, то със сигурност го беше затаила точно сега и Аратан се зачуди защо.

Коря изръмжа нещо, обърна гръб на Хаут и се приближи към Аратан.

— Това е — каза му. — Да вървим.

— Къде?

— Където и да е, просто далече оттук!

Тръгнаха, оставяйки зад себе си Хаут, Тел Акаи и една жена джагът, която идваше към капитана, понесла в едната си ръка кана вино.

— А това — каза Аратан, щом закрачи до забързалата се Коря, — е нещо, което изобщо няма смисъл.

— За какво говориш?

— Тази мъртва цивилизация. Този Омтоуз Феллак, изоставеният град. Виж онази джагът, дето сега е с Хаут. С каната. Вино. Откъде? Кой го е направил? Виждала ли си някакви лозя?

— Санад — каза Коря, след като погледна през рамо. Намръщи се още повече. — Стара негова любовница, мисля. Напиват се заедно. Отново. Не харесвам жени джагът.

— Защо?

— Знаят твърде много и казват твърде малко.

— Е, мога да разбера как това би могло да те подразни.

— Стига, Аратан, не съм в настроение. Освен това нямаш представа какво ме очаква. Виждаш пред себе си една млада жена, заложница и вече осиротяла, но аз съм много повече от това.

— Така казваш непрекъснато.

— Ще видиш, много скоро.

— Не разбирам как, но все едно. Не искам отново този спор, Коря. Има хора, които искам да намеря и които вероятно са мъртви. Имам неща, които ми е нужно да им кажа. Не само това, но очаквам, че ще има много, много воини отвъд Булото. Искам да ги попитам: Струваше ли си?

— Какво да си е струвало?

— Боят. Убиването.

— Съмнявам се, че ще ти кажат. Нещо повече, съмнявам се, че ще имат нещо, което си струва да кажат. След като са мъртви, те са се провалили, нали? Запътил си се към една нещастна компания, Аратан. Не че ще те посрещнат радушно и не че изобщо ще се доближиш до тях, впрочем. Изглежда, ще бъдеш моят пазител.

— Какво?!

— Хаут трябва да ме прехвърли на някой друг. Ти си от дома Дракони, нали? Е, трябва да ме предадеш на баща си, но междувременно сега аз съм твоя заложница.

— Не можеш да си. Няма да те приема.

— Не си ли син на баща си?

— Незаконен син.

— Но той те призна. Вече си от дома Дракони. Имаш отговорности. Не можеш повече да си дете, Аратан.

— Така го нагласихте всички, нали? Усещам Готос зад това.

Тя сви рамене.

— Аз съм твоя заложница. Трябва да ме върнеш в Куралд Галайн, в имението на баща ти.

— Той не иска да ме види. Доведе ме тук, за да ме държи далече от себе си.

— Тогава ме заведи и после се махни. Какво ще правиш, след като се разтовариш от отговорността си, си е твоя работа.

— Това е… непочтено.

— И не мисля, че ще се задържаме, също така. Искам да се махна. Скоро.

— Щом вече си моя заложница, ще се махнем, когато аз реша, не ти. — Помисли малко и се намръщи. — Още не съм довършил превода и…