![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Да намерим един и да питаме.
— Къде отиваш?
— До кулата. Отварям един от онези прозорци с кепенците и виждам какво става. Идваш ли?
Той я последва.
Хаут видя как водачът на серегалите се прекатери през ниския зид на двора, превъртя се и тупна тежко на земята. С викове другите се закатериха след него, оставяйки петна кръв по камъните, а отвътре ужасни врясъци прорязаха прашния въздух.
Хаут се приближи до водача и погледна лицето му. Половината му брада беше отпрана, кожата на едната буза — обелена. Погледът му беше дивашки, устата му се отваряше и затваряше беззвучно. Беше загубил двуострата си бойна брадва.
Хаут се покашля и рече:
— Това е проблемът с древните божества, предполагам. Неохотата им просто да… умрат.
Друг серегал, загубил долната част на левия си крак — от разкъсаната колянна става шуртеше кръв, — заподскача дивашки, преди да падне на седем-осем крачки от портата. Хаут видя как жената Тел Акаи пристъпи към ръсещия проклятия тоблакай и върхът на меча ѝ се вряза в шията му. Проклятията секнаха с гъргорене.
— Разкарай я от нас! — изхриптя водачът на серегалите и се надигна на колене. Едната му ръка посегна към колана му и издърпа нож с големината на къс меч. — Серегали! При мен!
Другите бързо се струпаха около водача си и оформиха защитен кордон. Мнозина бяха понесли рани от пердашещите корени и клони на побеснялата гора от чворести дървета, вече изпълнили двора на къщата. И доколкото Хаут успя да преброи, петима воини липсваха. Жената Тел Акаи стоеше над трупа на мъжа, когото току-що беше убила, и гледаше бойците с леко разочарование.
Вълнението в двора вече затихваше, чуваше се само рязкото пращене на някой откършен клон тук-там. Някой все още шеташе вътре. Хаут хвърли поглед към къщата и видя, че кепенците на най-горното ниво на ниската кула, която оформяше единия ъгъл на сградата, са отворени. Младеж и девойка се бяха подпрели на перваза, впили погледи в двора долу.
Хаут ги изгледа намръщено.
— Как са влезли вътре?
Той се обърна и видя, че жената Тел Акаи е застанала до него, загледана в Коря и Аратан.
— Виждала съм момичето — продължи тя. — Кожата ми настръхва от тайстите. Не знам защо. Обикаля из лагера ти, всява смутове.
— Какви смутове?
Жената сви рамене.
— Подиграва им се. На привържениците на Качулатия.
— Пренебрежението на младите. — Хаут помълча, след което добави: — Не знам как са влезли в къщата Азат.
Жената гледаше навъсено скупчените серегали. Присви устни, но не каза нищо.
Портата вдясно от тях се отвори с трясък и след миг пред очите им на прага залитна фигура. Хаут вдиша стъписано и пристъпи напред.
Джагът. Дрехите му — изгнили, кожената сбруя — зацапана с плесен. Корени бяха заплетени в дългата му чорлава коса и пръст бе полепнала по лицето и ръцете му. Петстотин години заровен под двора не бяха му се отразили добре. Хаут въздъхна, приближи се до него и заговори:
— Гетол, брат ти ще се зарадва да те види.
Джагътът бавно вдигна очи, погледна го за миг и извърна поглед. Изтупа пръстта, която го покриваше.
— Още не е мъртъв значи.
— Действа по въпроса.
Гетол изплю кал от устата си, покашля се и погледна към серегалите.
— Петима паднаха. Трябва да стига.
— Къщата държи ли стария бог?
— Съвсем добре. — Гетол се изкашля и плю отново.
— Аха. Това е облекчение.
— Къде е Кадиг Авал?
— Мъртъв. Изглежда.
— Но в къщата има живи души. Усетих ги.
Хаут сви рамене.
— Има, но няма да е задълго. Това ще бъде ли проблем?
— Откъде да знам? Не, къщата ще надделее. Този път.
Вниманието на Хаут се върна към двамата тайсти на прозореца на кулата. Изчака, докато се увери, че Коря гледа към него, и ѝ махна да слиза. Малко след това младежите затвориха кепенците.
— Та къде е той? — попита Гетол.
— В Кулата на омразата.
Братът на Готос изсумтя и рече:
— Виж ти. Все едно изобщо не съм напускал.
— Този огън гасне — каза Кред и се наведе да огледа съскащите шуплести камъни в бронзовата купа. — Не магията ми, нито силата ми, а самият огън. — Изправи се и се огледа. — Виждаш ли как огнената светлина гасне навсякъде? Нещо краде топлината.
Брела го погледна намръщено.
— Значи ще мрем от глад.
— Или ще се научим да ядем нещата сурови, като Бягащите псета — каза Старк.
— Те си готвят храната като всички останали — отвърна Брела. Погледът ѝ отново се върна на по-младата жена. — Една проста разходка из лагера щеше да ти е показала това. Но ти се вкопчваш в невежи убеждения все едно, че могат да преоформят света. Виждам войнственост, утаена на лицето ти, така извърнато надолу, мръщенето и плахата неувереност в очите ти — толкова като майка си, дано Морския пастир да даде мир на душата ѝ.