Гаснещ зрак [bg]

Кред изсумтя.

— Майката на Старк щеше да се е опълчила на самата вода, изпълнила дробовете ѝ. О, колко ѝ се възхищавах за това. Във времената преди магията, когато безпомощност ни терзаеше всички. — Махна към гаснещия блясък в мангала. — Призраците на онова време се връщат. И всичкия плавей по брега е свършил, нищо, освен тревите в равнината навътре. Седя тук, пред всичко, което съм изгубил.

— Изобщо не съм като майка ми — каза Старк на Брела. — Точно както ти не си като дъщеря си.

Ухилен, Кред погледна Брела и видя, че се е намръщила още повече.

— Не е вече моя дъщеря — каза тя. — Тя отхвърля името, което ѝ дадох. За да може да ни командва всички, и винаги от разстояние. Капитан от съсипана армия. Капитан на разбити бежанци, отломките от един завладян народ. Какво съм аз за нея? Не и майка ѝ.

— Флотата на Върховния крал го направи за знатните — изтъкна Кред. — Ти и твоята дъщеря сте най-близо до всеки, който би могъл да възкреси една претенция за кралско родословие.

Брела изсумтя.

Кред поклати глава.

— Ти държеше Живото право, Брела, а после ми го предаде на съхранение. Това е отговорността на рода Илнап. Чрез този ритуал ти утвърждаваш правото на Изгубения трон. Дори дъщеря ти не отрича това.

— „Капитан“.

— Тя избира тази титла, защото не вижда никакво бъдеще, което да ни очаква. Точно затова сме тук, Брела, заклети да тръгнем срещу самата смърт. Първата измяна е Последната измяна. Така е предречено.

Брела изсъска и се изправи.

— Омръзнало ми е от тези безсмислени думи. Поражението се е превърнало в нектара, който ни подхранва, като мръсния дим на д’баянг. Тя ни води по пътя, от който няма връщане. Така да бъде. Но нека да няма илюзии. Ние не водим, само следваме. И там, където ще свърши това, Живото право вече не живее.