Гаснещ зрак [bg]

— Защо да си правиш труда? — попита го Аратан.

Кадиг Авал кривна глава.

— Е, тук си прав. Извинявай.

И изчезна.

След малко Аратан се обърна към Коря.

— Казват, че къщите Азат имат пазачи. Този Гадател на кости е бил такъв пазач, докато джагътите не са го убили. Но чу ли какво каза за селенията на мъртвите? Доказателство, че такива места съществуват! Ще поговоря за това с Гуглата.

Коря му се усмихна саркастично.

— Не очаквай онзи призрак да задържи вратата отворена за теб и останалите. Мъртвите, изглежда, предпочитат селенията си празни от живот.

— Все едно дали сме желани, или не. Това е война в края на краищата.

— Не го ли слушаше? Мъртвите нямат нужда да се бият, никаква причина, заради която да се бият.

— Тогава ние ще им дадем причина.

— Някоя жена си е поиграла с теб и ти е откраднала сърцето. Случва се. Не е достатъчно добра причина да изоставиш живия свят. Не си ли забелязал? Армията на Гуглата е вдигнала знаме на скръб. Но тази скръб е реална, сериозна. От тези, които разбиват всичко вътре. В известен смисъл всички те вече са мъртви, или повечето поне. Особено Гуглата. Но ти, Аратан? Преодолей го. Преодолей себе си!

— Ами Хаут, твоят настойник? Или Варандас? Не ги ли доведе скръб при Гуглата?

— Не. Просто вярност. И нездраво чувство за хумор.

— Но ти не се смееш.

Тя скръсти ръце.

— Трябваше да замина с ловците джелеки. Да се науча да се чукам като кучка. И да се въргалям върху мъртви неща. Но пропуснах шанса си. Съжаления, както говореше призракът. Кой знае, може би ще се натъкна на тях на връщане към Куралд Галайн. По-лоши неща биха могли…

— Чуваш ли?

Гръм отекна навън и миг след това стените простенаха. Жарта в огнището внезапно лумна. Жестока топлина лъхна от камината и принуди Коря и Аратан да отстъпят крачка, после — още една. Пот изби по стените и потече надолу.

Призрачният пазач отново се появи на входа.

— Виждате ли какво сте направили? Още компания. А аз — умрял. Още по-лошо, каквото и да си мисли къщата, вие двамата няма да станете за мои заместници. Твърде неспокойни сте, твърде нетърпеливи да видите света. Твърде обнадеждени, за да сте тъмничари на затвор.

Намръщен, Аратан се приближи към призрака Гадател на кости.

— Затвор ли? Това ли са тези къщи Азат? Тогава кой ги е построил?

— Вече целият двор се събуди. Всичко става гадно. Стойте тук. — Призракът отново изчезна.

Аратан се обърна към Коря.

— Затвор.

— Джагътите знаят това — отвърна Коря.

Той кимна.

— Да, мисля, че го знаят. Но… азатанаите? Защо да почитат затвор?

Тя сви рамене, мина покрай него и излезе в коридора.