Зимата на света [bg]

Автор: Фоллетт Кен
Серия: ХХ век #2
Год: 2013
Язык: болгарский
Год: Артлайн Студиос
ISBN: 978-954-2908-50-0
Переводчик: Борис Шопов
Жанр: Историческая проза

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.

Перейти на страницу:

— Много е забавно. Флотските барове могат да са наистина размирни. Най-добро е кафето Черната котка. Имам един добър приятел, Еди Пари, с когото при всяка възможност сърфираме в Уайкики. Хубаво ми е. Но ми се ще да служа на кораб. Поплуваха в студените води на Атлантическия океан, хапнаха хот-дог за обед, снимаха се един друг с апарата на Уди и зяпаха момичетата, докато слънцето почна да залязва. Вече си проправяха път през навалицата на тръгване, когато Уди съзря Джоан Рузрок. Не се налагаше да гледа два пъти. Не приличаше на което да е друго момиче на плажа, нито в цял Делауеър. Човек не можеше да сбърка високите скули, извития нос, разкошната тъмна коса, кожата с цвят и гладкост на кафе с мляко.

Без колебание той се насочи право към нея.

Тя изглеждаше направо неописуемо. Черният цял бански костюм с тесни презрамки показваше елегантните й рамене. Минаваше на черта през горната част на бедрата на Джоан и разкриваше доста от дългите й кафяви крака. Почти не можеше да повярва, че някога е държал в ръцете си тази приказна жена и я е целувал тъй, сякаш е за последно. Тя погледна към него и заслони очите си от слънцето.

— Уди Дюър! Не знаех, че си във Вашингтон.

Толкова му трябваше като покана. Коленичи на пясъка край нея. Само от близостта й задиша по-тежко.

— Здравей, Джоан.

Хвърли бърз поглед към закръгленото тъмнооко момиче до нея.

— Къде е съпругът ти?

Тя избухна в смях.

— Какво те е накарало да си мислиш, че съм омъжена?

Той се развълнува:

— Преди няколко години минах през апартамента ти за едно парти.

— Наистина?

Придружителката на Джоан се намеси:

— Спомних си. Попитах те как се казваш, но не ме удостои с отговор.

Уди въобще не си я спомняше.

— Съжалявам за неучтивостта си — извини се той. — Аз съм Уди Дюър, а Това е брат ми Чък. Тъмнооката госпожица се здрависа и с двамата и се представи: Даяна Тавернер. Чък седна до нея на пясъка — явно това й достави удоволствие. Той беше привлекателен, много по-хубав от Уди.

Самият Уди продължи:

— Както и да е, влязох в кухнята, за да те потърся, и един господин по име Бексфорт Рос ми се представи като твой годеник. Предположих, че вече сте женени. Или е някакъв извънредно дълъг годеж? — Не бъди глупав — прекъсна го тя леко раздразнена; той си спомни, че Джоан не реагираше добре на шегите. — Бексфорт разправяше на хората, че сме сгодени, понеже практически живееше в апартамента ни. Уди бе смаян. Значеше ли това, че Бексфорт е спал там? С Джоан? Не че беше нещо рядко срещано, но малко момичета го признаваха. — Той постоянно говореше за брак — обясни тя. — Аз не се съгласих. Следователно беше неомъжена. Уди не би се зарадвал толкова и на печеливш лотариен билет. Напомни си, че може и да има приятел. Трябваше да установи. Все пак, приятелят беше нещо различно от съпруга. — Преди няколко дни присъствах на едно заседание заедно с Бексфорт — каза Уди. — Той е голям човек в Държавния департамент. — Ще стигне далеч и ще си намери жена, която е по-подходяща от мен за съпруга на голям човек в Държавния департамент. От тона й личеше, че не изпитва топли чувства към бившия си любовник. Уди установи, че това му харесва, макар че не можеше да определи защо. Облегна се на лакът. Пясъкът беше горещ. Беше уверен, че отдавна щеше да е намерила причина да спомене сериозен приятел, ако имаше такъв. Той продължи: — Като стана дума за Държавния департамент, ти още ли работиш там? — Да. Аз съм помощник на заместник-държавния секретар за Европа.

— Интересно.

— Точно сега е интересно.

Уди съзерцаваше чертата, която банският й правеше, когато пресичаше бедрото. Мислеше си, че независимо колко оскъдно е облечено едно момиче, мъжете винаги мислеха за онова, което не се вижда. Започна да получава ерекция и се изтъркаля по корем, за да я прикрие.

Джоан проследи погледа му и го запита:

— Харесва ти банският ми костюм?

Винаги беше откровена. Това бе едно от многото неща, които привличаха у нея.

Реши да бъде също толкова искрен.

— Харесвам теб, Джоан. Винаги съм те харесвал.

Тя се засмя.

— Не го усуквай, Уди — карай направо!

Хората около тях си събираха багажа. Даяна се обади:

— По-добре да си вървим.

— Тъкмо си тръгвахме — каза Уди. — Ще пътуваме ли заедно? Това бе мигът за любезния отказ от нейна страна. Лесно можеше да заяви: О, не, благодаря ви, момчета, вървете си. Вместо това каза:

— Разбира се, защо не?

Момичетата нахлузиха рокли върху банските си, натъпкаха си багажа в няколко чанти и цялата компания се изнесе от плажа. Влакът беше претъпкан с летовници като тях — изгорели от слънцето, изгладнели и ожаднели. Уди взе четири коли на гарата и ги извади при тръгването на влака. Джоан се обърна към него: — Помниш ли как някога, в един горещ ден в Бъфало, ти ми купи кола?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?