Зовът на барабана [bg]

От друга страна, нямах никакви съмнения относно чувствата на Джейми към него. Възелът под сърцето ми се разхлаби малко и аз си поех дълбоко дъх. Колкото и до късно да седяха над шахматната дъска, да пият и да разговарят, Джейми щеше да дойде в моето легло.

Отпуснах юмруци и тогава, когато потърках скришом длани по бедрата си, осъзнах с шок точно защо лорд Джон има такова силно въздействие върху мен.

Ноктите ми бяха издълбали малки полумесеци в дланите ми, пулсиращи полумесеци. С години бях усещала тези малки полумесеци след всяко вечерно парти, след всяка нощ, когато Франк трябваше „да работи в кабинета си“. С години бях лежала ужасно сама в двойното легло, будна в мрака, със забити в дланите нокти, и го чаках да се върне.

И той се връщаше. Трябва да му призная, че винаги се връщаше преди зазоряване. Понякога се обръщах с гръб към него в нямо обвинение, понякога се обръщах дръзко към него, като безмълвно го предизвиквах да отрече, да докаже невинността с тялото си — чрез битка. Той често приемаше предизвикателството, но това не помагаше.

И двамата не говорехме за това денем. Аз не можех — нямах право. Франк също — той си отмъщаваше.

Понякога минаваха месеци — дори година или повече — между тези епизоди и ние си живеехме в мир. Но после се случваше отново; тихи телефонни разговори, твърде много извинения за отсъствията, късно прибиране. Никога не усетих нещо така открито като чужд парфюм, червило по яката му — той беше дискретен. Но винаги усещах призрака на другата жена, която и да беше; някоя безлика и неразличима Тя.

Знаех, че няма значение коя е — бяха няколко. Важно беше само, че Тя не бях аз. И лежах будна и стисках юмруци, като оставях по дланите си следите от нокти — малко разпятие.

Разговорът до огъня почти притихна; чуваше се само тракането на фигурите по дъската.

— Чувстваш ли се доволен? — попита внезапно лорд Джон.

Джейми спря за миг.

— Имам всичко, което един мъж би могъл да иска — рече той тихо. — Дом, честна работа. Жена ми е до мен. Знам, че синът ми е в безопасност и се грижат добре за него. — Погледна към Грей. — И добър приятел. — Посегна, стисна ръката му и я пусна. — Не искам нищо повече.

Затворих решително очи и започнах да броя, за да заспя.