Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Опаш стенеше и се мъчеше да си поеме въздух. Едва когато усети отвратителния му дъх до лицето си, Хари осъзна, че е застанал точно пред него.
— К-кръв от врага… насила отнета… възроди своя противник!
Хари нямаше как да предотврати това, защото бе вързан твърде здраво… Присвил очи, напразно мъчейки се да се освободи от въжетата, той забеляза сребристия отблясък на камата в разтрепераната, единствена вече ръка на Опаш. Усети как острието се забива в сгъвката на дясната му ръка и как кръвта потича по ръкава на раздраната му мантия. Едва дишащ от болка, Опаш изрови от джоба си някаква стъкленица и я поднесе към раната на Хари, за да събере бликащата оттам кръв.
После залитна обратно към котела и изля вътре кръвта на Хари. Течността мигом се превърна в ослепително бяла. Извършил делото си, Опаш се свлече на колене до котела и се захлупи ничком на земята, притиснал кървящата рана на ръката си, като хлипаше и стенеше.
Котелът тихо вреше, разпръскваше диамантени искри, така ослепително ярки, че всичко друго наоколо бе като под покров от черно кадифе. Нищо не се случваше…
Дано да се е удавило, помисли си Хари, дано нещо да се обърка…
Изведнъж искрите, излитащи от котела, изгаснаха. Пелена от гъста бяла пара се надигна над него и закри всичко пред очите на Хари, така че той вече не виждаше нито Опаш, нито Седрик, нито каквото и да било друго, освен носещи се из въздуха изпарения… Обърка се, помисли си той… удавило се е… моля… нека да е мъртво…
И тогава през мъглата пред очите му се появи нещо, от което го обля ледена вълна на ужас — от котела бавно се надигна тъмен силует на висок и слаб като скелет мъж.
— Покрий ме! — изкомандва силният студен глас иззад парата и хлипащият и стенещ Опаш, все още придържайки осакатената си ръка, пипнешком се добра до черната мантия на земята, изправи се, пресегна се и загърна господаря си.
Слабият мъж излезе от котела, погледът му беше впит в Хари… и Хари се взря в лицето, което го преследваше насън от три години насам. По-бяло и от череп, с големи, зли, кървавочервени очи, с нос, плосък като на змия, с цепки вместо ноздри…
Лорд Волдемор се бе въздигнал отново.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ТРЕТА
СМЪРТОЖАДНИТЕ
Волдемор отвърна очи от Хари и се зае да разглежда собственото си тяло. Китките му приличаха на големи бледи паяци, дългите му бели пръсти се плъзнаха гальовно по гърдите, по ръцете, по лицето. Червените му очи със зеници като резки, подобно на котешките, святкаха още по-силно в мрака. После той вдигна ръце и размърда пръсти, възхитен и тържествуващ заради това, което вижда. Не обръщаше никакво внимание нито на Опаш, който се гърчеше на земята, потънал в кръв, нито на голямата змия, която се бе появила отново, обикаляше около Хари и съскаше. Волдемор пъхна неестествено дългите си пръсти в дълбок джоб и измъкна оттам магическа пръчка. Той я погали, вдигна я, насочи я към Опаш, повдигна го с магия и го запрати към надгробната плоча, на която бе вързан Хари. Опаш падна в основата на камъка и остана да лежи там и да хлипа, свит на кълбо. Волдемор обърна червените си очи към момчето и се изсмя високо, смразяващо, унищожително.
Мантията на Опаш вече лъщеше от кръвта, тъй като той бе увил в нея ръката си, отсечена до китката.
— Господарю — захърка той, — господарю… вие обещахте… нали ми обещахте…
— Протегни си ръката — с досада заповяда Волдемор.
— О, господарю… благодаря ви, господарю…
Той протегна, доколкото можеше, кървящата прерязана ръка, но Волдемор отново се изсмя:
— Другата, Опаш.
— Господарю, моля ви… моля ви…
Волдемор се наведе, хвана лявата ръка на Опаш, дръпна мантията над лакътя му и тогава Хари видя върху ръката нещо… нещо като прясна червена татуировка… череп, от чиято уста висеше змия… точно като онзи в небето след финала за Световното първенство по куидич… Черния знак. Волдемор го огледа внимателно, без да обръща внимание на неудържимите стенания на Опаш.
— Появил се е — тихо каза той, — всички вече са го забелязали… и сега ще видим… сега ще разберем…
Той притисна дългия си показалец върху дамгата на ръката на Опаш.
Белегът върху челото на Хари пак пламна от остра болка, а от устата на Опаш се изтръгна нов вой. Волдемор отмести пръста си от знака върху ръката на слугата си и Хари видя, че той е станал катраненочерен.
Със зловещо задоволство на лицето Волдемор се изправи, отметна назад глава и се огледа из тъмното гробище.