Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Какво! Кралят ще посети тези господа!
— Дали ще ги посети? Вие ме питате дали кралят ще посети апартамепти, разположени толкова близко до стаята на госпожица Ла Валиер!
— Добро съседство… през един етаж… Маликорн разгъна хартийката, намотана на макарата.
— Обърнете внимание, че подът в стаята на госпожицата е дървен.
— Какво от това?
— Ами ето какво — ще извикате дърводелец, ще му завържете очите, за да не знае къде го водят, и после ще го накарате да направи отвор в пода или в тавана, все едно как ще го наречем.
— Ах, Боже мой! Но това е гениална идея!
— На краля тя ще се стори съвсем обикновена, уверявам ви.
— Влюбените не мислят за опасностите.
— От каква опасност се боите, графе?
— Това е много шумна работа и ще се чува в целия дворец.
— Гарантирам ви, графе, че изпратеният от мен дърводелец ще работи безшумно. Ще изпили със специална пила четириъгълник шест фута и дори близките съседи няма да чуят нищо.
— Драги Маликорн, като ви слушам, главата ми се замайва.
— Да продължим — спокойно отвърна Маликорн, — в стаята с пробития таван ще поставите стълба, по която или госпожица Ла Валиер ще слезе, или кралят ще се качи.
— Но стълбата ще се вижда!
— Не. Вие ще я скриете с преграда, облепена със същите тапети като стените. Отвърстието в пода на госпожицата ще се прикрива от леглото.
— Наистина… — започна със светнали очи Сент-Енян.
— Сега, графе, мисля, че не е нужно да ви обяснявам защо кралят често ще влиза в стаята. Мисля, че господин Данжо достойно ще оцени идеята, която смятам да развия пред него.
— Драги Маликорн, вие забравяте, че аз пръв научих за нея, значи първенството по право се пада на мен.
— Значи искате да ви бъде оказано предпочитание?
— И още как!
— Работата е там, господин Дьо Сент-Енян, че при първото раздаване на наградите аз ви осигурявам по този начин орденска лента, а може би нелошо херцогство.
— Във всеки случай — каза почервенелият от удоволствие Сент-Енян — това ще послужи за доказателство, че кралят ненапразно ме нарича приятел, и затова аз ще ви бъда задължен, мой скъпи Маликорн.
— Няма да се окажете с къса памет, нали? — усмихна се младият човек.
— Такива неща не се забравят, господине.
— Аз, графе, нямам честта да бъда приятел на краля, аз съм само негов слуга.
— Щом смятате, че на тази стълба ще намеря синята лента, мисля, че върху нея и за вас ще се намери грамота за дворянска титла.
Маликорн се поклони.
— Сега остава да се заемем с преселението — предложи Сент-Енян.
— Не мисля, че кралят ще се възпротиви. Поискайте разрешение от него.
— Веднага отивам.
— Аз пък отивам за дърводелеца.
— Кога ще дойде при мен?
— Тази вечер.
— Не забравяйте за предпазните мерки.
— Ще го доведа с вързани очи.
— Ще ви дам една от моите карети.
— Без гербове.
— Един лакей също. Без ливрея.
— Отлично, графе.
— А Ла Валиер?
— Какво ви безпокои?
— Какво ще каже, като види нашето творение?
— Уверявам ви, това ще й достави голямо развлечение.
— Съвсем естествено.
— Уверявам ви, че ако на краля не достигне смелост да се изкачи, любопитството ще я накара тя да слезе при нас.
— В колко часа ще дойде дърводелецът?
— В осем часа.
— Според вас колко време ще му отнеме работата?
— Около два часа, но ще се забави с окончателното оформяне. Нощта и част от другия ден, с една дума — за цялата работа ще отидат около два дни.
— Два дни! Това е много.
— Какво искате? Когато се открива пролука към рая, трябва да й се даде приличен вид.
— Прав сте, скъпи Маликорн. Довиждане. Вдругиден вечерта ще съм в новото жилище.
Глава тридесет и четвърта
РАЗХОДКА С ФАКЛИ
Възхитен от току-що чутото и очарован от откриващите се перспективи, Дьо Сент-Енян тръгна към стаите на Дьо Гиш. Само преди четвърт час графът нямаше да отстъпи стаите си дори за милион, но сега, ако се наложеше, беше готов да купи за същия този милион бленуваните стаи.
Само че никой не искаше това от него. Господин Дьо Гиш не знаеше къде са му определили стаи, и освен това беше толкова болен, че хич не му беше до местене. Затова Дьо Сент-Енян без всякакъв труд получи стаите на Дьо Гиш, а своите преотстъпи на господин Данжо, който връчи на управителя на графа шест хиляди ливри, считайки, че е сключил много изгодна сделка. Стаите на Данжо останаха за Дьо Гиш. Трудно беше да се каже дали след всички тези размествания Дьо Гиш действително ще живее в тях. Що се отнася до господин Данжо, той бе изпаднал в такъв възторг, че дори през ум не му минаваше да заподозре Сент-Енян в преследване на някакви користни цели.