Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Когато бедният влюбен си тръгна, мислейки, че Ла Валиер ще участва в разходката, принцесата разпореди:
— Днес ще са ми необходими само две дами: госпожица Монтале и госпожица Дьо Тоне-Шарант.
Ла Валиер беше предвидила удара и се подготви за него. Преследванията бяха закалили характера й. Тя не достави удоволствие на принцесата да види по лицето й тъга и объркване.
Луиза Попита с най-ангелската си усмивка дали е свободна. И като получи положителен отговор, каза:
— Ще се възползвам от това, за да довърша бродерията, на която ваше височество благоволи да обърне внимание и която предварително имах честта да подаря на ваше височество.
Ла Валиер направи реверанс и си тръгна. След нея тръгнаха Монтале и Тоне-Шарант. Слухът за разходката незабавно се разпространи из двора. След десет минути Маликорн знаеше за решението на принцесата. Той веднага пъхна под вратата й бележка, в която пишеше: „Трябва Л. да прекара нощта в стаята на принцесата.“
Съгласно уговорката Монтале първо изгори бележката, после се замисли. Тя беше доста изобретателна, затова в главата й бързо узря план.
Когато настана време да тръгне към принцесата, тоест в пет часа, тя се затича по поляната, но на десет крачки от група офицери внезапно извика и грациозно падна на коляно, след което стана и продължи, накуцвайки. Младите хора се спуснаха да я подкрепят. Монтале си беше навехнала крака. Въпреки всичко, вярна на дълга си, тя реши да продължи към принцесата.
— Какво става с вас? Защо накуцвате? — попита принцесата. — Взех ви за Ла Валиер.
Монтале разказа как поради своето усърдие си навехнала крака. Принцесата изрази съжаление и поиска незабавно да изпрати за лекар. Монтале започна да я уверява, че изкълчването не е сериозно.
— Ваше височество, огорчава ме само фактът, че няма да мога днес да изпълнявам задълженията си. Бих искала да помоля ваше височество Ла Валиер да ме замести.
Принцесата се намръщи.
— Но аз няма да моля за това — продължи Монтале. — Ла Валиер явно много се зарадва, че ще има свободна вечер и цяла нощ само за себе си. Нямах смелостта да я помоля да ме замести.
— Какво? Тя се е зарадвала? — попита учудена принцесата.
— Безумно се зарадва, цялата й тъга премина и дори запя. Нали ваше височество знае, че тя мрази светлината. У нея е останало нещо от дивите племена.
„Не — помисли си принцесата, — тази веселост ми се вижда неестествена.“
— Тя вече е приготвила всичко в стаята си — продължаваше Монтале, — за да обядва и да прочете една от любимите си книги. Ваше височество има още шест госпожици, всяка от които ще счете за чест да я придружи. Затова не се обърнах с молба към госпожица Дьо ла Валиер.
Принцесата замълча.
— Нали не съм сбъркала — запита Монтале, обезкуражена от малкия успех на своята военна хитрост, на която толкова разчиташе, че не беше подготвила нищо в запас. — Ваше височество одобрява ли постъпката ми?
На принцесата й мина мисълта, че през нощта кралят може да напусне Сен-Жермен, тъй като разстоянието до Париж беше само четири и половина левги — само за час можеше да бъде в Париж.
— Но Ла Валиер сигурно е предложила услугите си, разбирайки за нещастието, което ви е сполетяло?
— Тя още не знае за него. Но дори и да знаеше, аз нямаше да искам от нея нещо, което би разстроило плановете й. Струва ми се, че тази вечер желае да се развлича по рецептата на покойния крал, който казваше на господин Дьо Сент-Мар: „Да поскучаем, господин Дьо Сент-Мар, добре да поскучаем,“
Принцесата беше убедена, че зад копнежа на Ла Валиер за самота се крие някаква тайна, най-вероятно едно нощно завръщане на Людовик. У нея не останаха никакви съмнения. Ла Валиер беше предупредена за това завръщане и нейната радост идваше оттук. Естествено, целият план е бил съставен предварително!
— Госпожице Дьо Монтале, благоволете да предадете на приятелката си госпожица Ла Валиер, че съм в отчаяние от мисълта, че трябва да разваля плановете й, но вместо да скучае в самота, както й се е искало, ще тръгне за Сен-Жермен, за да скучае заедно с нас.
— Горката Ла Валиер — каза Монтале с печален вид, ликувайки вътрешно. — Нима ваше височество не може…
— Достатъчно — прекъсна я принцесата, — това е моето решение. Предпочитам обществото на госпожица Ла Валиер пред обществото на другите госпожици. Вървете да ми я изпратите и лекувайте крака си.