Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Само час след взимането на решението Сент-Енян стана собственик на новите стаи. А десет минути след като стана собственик, Маликорн влизаше при него с дърводелеца. В същото време кралят неведнъж бе търсил Сент-Енян, но пратениците му намираха Данжо, който ги препращаше в стаите на Дьо Гиш.
Ето защо кралят вече беше изразил своето неудоволствие, когато Дьо Сент-Енян влезе запъхтян при него.
— Значи и ти ме напускаш — каза Людовик XIV с такъв тъжен глас, с какъвто сигурно Цезар преди осемнадесет века е произнесъл: „И ти ли, Бруте!“
— Господарю — каза Дьо Сент-Енян, — аз не напускам краля, но съм зает с преместване.
— Мислех, че ти си се настанил още преди три дни.
— Да, господарю. Но тук ми е неудобно и се премествам в отсрещното крило.
— Значи съм бил прав, ти също ме напускаш! — извика кралят. — Това преминава всякакви граници! Достатъчно беше да се увлека по една жена, и цялото ми семейство се сплоти, за да я отдели от мен. Имах приятел, на когото доверявах всички скърби и радости и който ми помагаше да ги понасям, но ето че този приятел се умори от моите оплаквания и ме напуска, без дори да поиска разрешение!
Дьо Сент-Енян се разсмя.
Кралят се досети, че зад това неуважение се крие някаква тайна.
— Какво става? — попита с надежда в гласа.
— Господарю, този приятел, когото кралят обвинява, иска да направи опит да му върне загубеното щастие.
— Ще ми помогнеш да се видя с Ла Валиер? — каза бързо Людовик.
— Господарю, още не мога да кажа със сигурност, но се надявам.
— По какъв начин? Кажи ми, Дьо Сент-Енян. Искам да знам твоя план. Искам да ти помогна с цялата си власт.
— Господарю, самият аз не зная как ще действам, но имам всички основания да мисля, че утре…
— Утре? Какво щастие! Но защо се местиш?
— Знаете ли къде се намират стаите, определени за граф Дьо Гиш?
— Да.
— Знаете, че над тях има две стаи. В едната живее Монтале, а в другата…
— А в другата Ла Валиер, нали така?
— Именно, господарю.
— Най-после разбрах! Идеално, Дьо Сент-Енян. Това е идея на приятел, идея на поет. Приближавайки ме към нея, когато целият свят ме разделя… ти правиш за мен повече, отколкото Пилат за Орест и Патрокъл за Ахил.
— Господарю — усмихна се Дьо Сент-Енян, — съмнявам се дали като изслуша плана ми докрай, ваше величество ще продължи да ме удостоява с такива щедри сравнения. Ах, господарю, уверен съм, че много придворни пуритани, без да се замислят, ще се изкажат по мой адрес съвсем не толкова похвално, когато разберат какво се каня да направя за ваше величество.
— Дьо Сент-Енян, аз няма да издържа до утре… утре! Та до утре има цяла вечност! Не искам повече такива страдания: да бъдеш на две крачки от нея, да я виждаш, да докосваш роклята й и да не можеш да размениш с нея нито дума. Не, отказвам се от това мъчение, което ти считаш за щастие, но което всъщност е изтезание, изгарящо очите ми и разбиващо сърцето ми. Да я виждам в присъствието на други и да нямам възможност да й кажа, че я обичам, когато цялата ми душа излъчва любов и я издава пред другите! Не, аз съм се заклел никога повече да не правя това и ще удържа на думата си!
— Изслушайте ме, господарю.
— Нищо не искам да слушам, Дьо Сент-Енян.
— Все пак ще продължа. Необходимо е, господарю, разберете, абсолютно необходимо е принцесата и придворните дами да отсъстват два дни от двореца. Трябва да се организира лов или разходка.
— Но това ще се стори много странно на всички. С подобно нетърпение аз ще покажа на целия си двор, че моето сърце вече не ми принадлежи. Казах, че мечтая да покоря целия свят, но преди това трябва да покоря самия себе си!
— Хората, които казват това, господарю, са дръзки подбудители. Но които и да са те, аз няма да кажа нито дума, ако ваше величество предпочита да се съгласи с мнението им. В такъв случай утрешният ден ще се отдалечи за неопределено време.
— Добре, Дьо Сент-Енян, ще тръгнем тази вечер с факли… Ще нощувам в Сен-Жермен, утре ще закуся там и ще се върна в Париж към три часа. Това достатъчно ли е? Нищо повече ли няма да ми кажеш?
— Не че не искам, не мога. Изобретателността е велико нещо, господарю, но случайността играе в живота толкова голяма роля, че аз обикновено се старая да й отделям колкото може по-малко място, като съм уверен, че и без моя помощ тя ще се погрижи за себе си.
— Добре, оставям всичко на теб.
Ободреният крал отиде право при принцесата, където обяви за предстоящата разходка. Принцесата веднага видя в тази импровизация замисъла на краля да поговори с Ла Валиер по пътя под прикритието на тъмнината или някъде на друго място. Но с нито дума не издаде подозренията си и с усмивка прие поканата. Високо заповяда на госпожиците да се приготвят, като реши да направи тази вечер всичко възможно, за да попречи на любовните интриги на негово величество.