Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— А можехме сега да си пием боровинковия чай, Нинив — изсумтя Елейн и я стрелна с отровен поглед.
— Тишина, момиче. — Колкото и да беше спокоен тонът на госпожа Корли, тя потупа потното си лице с кърпата доста ядосано. — Казаха ни, че вие двете сте доста нахални и свадливи, че имате навика да тичате подир мъже и да лъжете. Към което бих могла да добавя, че не можете да изпълните най-прости команди. Всичко това трябва бързо да се промени, ако търсите помощта ни. Бързо и изцяло. Държите се просто нередно. Трябва да сте благодарни, че изобщо се съгласихме да говорим с вас.
— Ние наистина търсим помощ — каза Нинив. Само Елейн да не я гледаше толкова свирепо. Беше по-лошо и от суровия поглед на тази Корли. — Имаме отчайваща нужда от помощта ви, за да намерим един тер-ангреал, който…
Реане Корли се намеси все едно че думичка не беше казала.
— Първо трябва да се уверим, че сте такива, каквито твърдите, че сте. Колко врати към Библиотеката на Кулата са достъпни за една новачка и кои са те? — Тя отпи от чая си и зачака.
— Две — каза Елейн с жлъч. — Главният вход откъм изток, когато я изпрати някоя Сестра, или малката вратичка на югозападната страна, наречена Вратата на новачките, когато отиде там сама. Видя ли докъде ни докара, Нинив? Докога ще чакаме?
Гарения, която държеше щита на Елейн, преля едно тънко поточе Въздух, тънко, но не и нежно. Елейн се сгърчи, после още веднъж, и Нинив присви очи учудена как така се удържа да не се хване отзад за полите си.
— Вежливият език е другото изискване — промърмори Гарения и се усмихна иронично.
— Отговорът е правилен — каза госпожа Корли все едно че нищо не се беше случило. Въпреки че изгледа Гарения над чая си. — Добре, а колко са мостовете във Водната градина?
— Три — сопна се Нинив, главно защото това поне го знаеше. За библиотеката не го знаеше, тъй като изобщо не бе служила като новачка. — Ние трябва да разберем… — Беровин нямаше какво повече да отдели, за да прелее поточе Въздух, но госпожа Корли можеше и го направи. Нинив потръпна от болка, а Елейн има нахалството да й хвърли ледена усмивчица. Ледена и много доволна.
След което ги халосаха с още дузина подобни въпроси, от това на колко етажа се простирали отделенията на новачките дванадесет — до това при какви обстоятелства една новачка бива допускана в Съвета на Кулата — за да донесе съобщения или за да бъде изгонена от Кулата за прегрешение; при никакви други — забиха ги с тия въпроси, без Нинив да може да изрече повече от две думи, на които тази ужасна жена, Корли, отвръщаше с пълно мълчание. И Нинив наистина започна да се чувства като новачка, изправена пред Съвета. За щастие Елейн отговаряше много точно. Нинив сигурно щеше да се справи много по-добре, ако я питаха за Посветените, поне малко по-добре, но това, което явно ги интересуваше, бе какво трябва да знае една новачка. Можеше само да бъде благодарна, че Елейн търпи всичко това и продължава да им отговаря, въпреки че ако можеше да се съди по пребледнялото и лице и вирнатата брадичка това едва ли щеше да продължи дълго.
— Нинив май наистина е била там — най-сетне заяви Реане. — И ако Елейн я беше научила да се държи както трябва, сигурно щеше да се справи по-добре. Е, някои хора живеят в постоянна мъгла.
Гарения изсумтя и бавно кимна. Кимането на Беровин дойде някак прекалено бързо и на Нинив това не й хареса.
— Моля ви — каза тя много вежливо. Можеше да бъде учтива, когато си струваше, каквото и да разправяха някои. — Ние наистина трябва да намерим един тер-ангреал, който Морския народ наричат Купата на ветровете. Той е в един стар прашен склад някъде в Рахад и мисля, че вашата гилдия, вашият Кръг трябва да знае къде е. Моля ви, помогнете ни. — Трите изведнъж я изгледаха с вкаменени лица.
— Първо, няма никаква гилдия — каза хладно госпожа Корли, — а само няколко приятелки, за които не се е намерило място в Бялата кула… — отново одевешният почтителен тон — и които от време на време проявяват глупостта да протегнат ръка, щом някой се нуждае от тях. Ние нямаме вземане-даване с никакви тер-ангреали, ангреали или ша-ангреали. Ние не сме Айез Седай. — „Айез Седай“ бе изречено с благоговение. — Във всеки случай, вие не сте тук, за да задавате въпроси. Предстои ни още работа с вас, за да видим докъде сте стигнали, след което ще бъдете отведени оттук и ще ви предадем на грижите на някоя от нашите приятелки. Тя ще ви задържи при себе си, докато не решим какво да правим с вас по-нататък. Докато се уверим, че Сестрите не ви търсят. Очаква ви нов живот, нов шанс, стига да можете да си отворите очите и да го видите. Всичко, което ви е задържало в Кулата, тук не важи — било липсата на сръчност, или страх, или нещо друго. Никой тук няма да ви кара насила да учите или да правите неща, които не можете. Това, което вече сте, е достатъчно.