Нож от блянове

Девите, които си пробиваха път през тълпата все така преструвайки се, че нямат нищо общо с Ранд, привличаха озадачени погледи и много чесане по главите, главно от страна на смуглите хора на Морския народ, макар че изуменото им зяпване скоро биваше последвано от детска глъч. Тайренците, повечето от които не бяха много по-светлоли-ки от Морския народ, вече бяха виждали айилци и макар сигурно да се чудеха защо са се върнали в града, си даваха вид, че точно тази заран си имат друга работа, много по-важна. Като че ли никой не обръщаше особено внимание на Ранд и останалите му спътници. По улиците се срещаха и други мъже и жени на коне, повечето чуждо-земци — тук някой белолик кайренски търговец в строго палто, там арафелец със сребърни звънчета, навързани на черните му плитки тук меденокожа доманка в полупрозрачна рокля, едва прикрита под наметалото, следвана от двама изгърбени охранници в кожени палта с пришити по тях стоманени кръгчета, там шиенарец с бръсната глава освен сивия перчем на темето и корема, изпънал копчетата на дрехата му. Човек не можеше и десет крачки да измине в Тийр, без да срещне другоземец. Дълги ръце имаше тайренската търговия.

Ала това съвсем не означаваше, че преминаването му през града беше без инциденти. Малко пред него едно ратайче на хлебар се спъна и падна, кошницата, която носеше, изхвърча във въздуха, а когато момчето се дръпна от калдъръма да отвори път на Ранд, спря със зяпнала уста и се вторачи в дългите самуни, застанали прави и подредени на пирамидка до кошницата. Някакъв мъж по риза, който пиеше на прозореца на втория кат на един хан, залитна и се прекатури на улицата с крясък, който секна, щом мъжът тупна на ходилата си няма и на десетина крачки от Тай’дайшар — а халбата в ръката му бе все още пълна. Ранд го остави зад гърба си ококорен, да се опипва в почуда. Вълните на променения шанс се стелеха след Ранд и обхващаха целия град.

Не всяко събитие щеше да е толкова безвредно като със самуните или толкова благополучно като с мъжа, приземил се на крака, вместо на главата си. Тези вълни можеха да обърнат едно безболезнено тупва-не в счупени кокали или врат. Дълги вражди можеха да започнат от това, че хора са изрекли неща, които не са си и помисляли, че ще чуят да излязат от устите им. Жени щяха да решат да отровят мъжете си заради дребни обиди, които години наред са търпели кротко. О, някой можеше да намери прогнила торба с жълтици, заровена в мазето му, без дори да е разбрал защо изобщо е почнал да копае, или някой можеше да поиска и да спечели ръката на жена, към която дотогава не е имал куража да се обърне, но колкото хора извадеха неочакван късмет, толкова щяха да претърпят разорение. Равновесие, така го беше нарекла Мин. Добро, което да уравновеси всяко зло. Зло, което да уравновеси доброто. Трябваше да приключи работата си в Тийр колкото може по-бързо. За препускане в галоп през тези пълни с хора улици и дума не можеше да става, но Ранд поддържаше достатъчно добър ход, за да принуди Девите да подтичват.